— Дойдох. Дойдох и я погледнах през стъклото. Приличаше точно на теб: дълги крака, дълги пръсти и жълт мъх по главата. Надникнах и в твоята стая. Ти спеше. Не можах да вляза. Не знаех какво да ти кажа. Сигурно затова отново се ядосах. Беше родила, нямаше съпруг, а аз не знаех какво да направя. Имам твърди убеждения по отношение на тези неща. Трудно ми е да отстъпя.
— Не исках кой знае колко да отстъпваш.
— Все чаках да ми дадеш възможност. Мислех си, че след като кучият син избяга от теб, ще почувстваш нужда от помощ и ще си дойдеш вкъщи.
— За да ми кажеш колко си бил прав, като си ме предупреждавал?
Нещо, което можеше да се сметне и за съжаление, пробяга в очите му.
— Предполагам, че си го заслужих. Предполагам, че точно това щях да направя. — Седна отново. — А и, по дяволите, бях прав.
Тя тъжно се усмихна.
— Странно как мъжете, които обичам, са винаги толкова прави, когато става въпрос за мен. Би ли казал, че съм крехък човек, татко?
За пръв път от дълго време тя забеляза весели искри в очите му.
— Господи, момиче, ти си толкова крехка, колкото е стоманен прът.
— Е, това поне е нещо.
— Винаги ми се е искало да си малко по-отстъпчива. Вместо да дойдеш при мен веднъж — само веднъж — и да ме помолиш за помощ, ти се захвана да чистиш хорските къщи и да работиш до полунощ в бара.
— О, и ти ли — промърмори тя и се отдалечи към прозореца.
— Винаги, когато те видех, имаше сенки под очите. Разбира се, според майка ти това скоро ще се промени.
Тя го погледна през рамо.
— Ще се промени?
— Етан Куин не е мъж, който ще допусне съпругата му да се съсипва от работа. Такъв мъж трябваше да си потърсиш от самото начало: честен, стабилен.
Тя отново се усмихна тъжно и прокара ръка през косите си.
— Мама греши. Няма да се омъжвам за Етан.
Пит се накани да каже нещо, но спря. Беше достатъчно интелигентен да се поучи от грешките си. Ако я е насочил към един мъж, като е изтъквал недостатъците му, може да я отблъсне от друг, като изрежда качествата му.
— Е, нали знаеш каква е майка ти — смутолеви той и реши да смени темата: — Ти си чудесна майка, Грейс. Справяш се отлично, и то при доста трудни обстоятелства. Изградила си добър живот и за двете ви, и то съвсем сама.
Сърцето й се сви от умиление.
— Благодаря ти.
— Впрочем… На майка ти ще й бъде приятно, ако останеш за вечеря. — Вдигна очи към нея и тя не видя в погледа му хлад или отчуждение. В очите му се четеше молба и извинение. — Аз също бих искал да останеш.
— И аз. — После просто пристъпи към него, настани се в скута му и зарови лице в рамото му. — О, татко, толкова много ми липсваше.
— И ти на мен, Грейси. — Той започна да се люлее, а сълзите някак сами се изплъзнаха от очите му. — Страшно ми липсваше.
Етан седна на най-горното стъпало на предната веранда на Грейс и постави чантата й до себе си. На няколко пъти се изкуши да надникне вътре, та да види какво толкова носи една жена, че е така тежка.
Но до този момент бе устоял на изкушението.
Сега се чудеше къде ли е. Още преди два часа, преди да отиде в работилницата, мина оттук. Не видя колата й и не се отби. Ако вратата беше отключена, можеше да остави чантата вътре, но по този начин нямаше да постигне нищо.
Докато привършваше това онова по яхтата в работилницата, доста мисли по въпроса. Разсъждава главно колко ли време ще й е нужно да се поуспокои и гневът й да премине в раздразнение.
Смяташе, че ще се справи с раздразнението й.
Повтаряше си, че е по-добре, дето още не се е прибрала. Така и двамата разполагаха с няколко часа да се поуспокоят.
— Обмисли ли вече всичко?
Етан въздъхна. Бе надушил баща си още преди да го види седнал удобно на стъпалата с кръстосани глезени. По-точно надуши печените фъстъци в пликчето в скута на Рей. Баща му обичаше фъстъци.
— Не съвсем.
— Понякога е добре да се оставиш да те ръководят чувствата, а не разумът. Ти имаш добри инстинкти, Етан.
— Като следвах инстинктите си, стигнах дотук. Ако никога не я бях докосвал…
— Ако никога не я бе докоснал, щеше да лишиш и двама ви от нещо, което някои хора търсят цял живот и никога не намират. — Рей бръкна в пликчето и извади шепа фъстъци. — Защо да се отказваш от нещо толкова рядко и ценно?
— Нараних я. Знаех, че ще стане така.
— Именно тук бъркаш. Не приемаш любовта, когато ти се предлага. Разочароваш ме, Етан.
Думите му му подействаха като шамар. От онези, които и двамата знаеха, че помнят и болят. Именно защото се чувстваше наранен, той се загледа в жадните за вода маргаритки до стъпалата.