— Опитах се да постъпя както смятах за правилно.
— За кого? За жената, която иска да сподели живота си с теб? За децата, които бихте могли да имате? Опасно е да си играеш с делата на Господа.
Раздразнен, Етан погледна косо баща си.
— Има ли?
— Какво?
— Има ли Господ? Предполагам, вече знаеш. Нали си мъртъв от няколко месеца?
Рей отметна глава и звучно се засмя.
— Етан, винаги съм се възхищавал на остроумието ти и бих искал да разполагам с време, за да обсъдим заедно тайните на Вселената, но времето лети. — Продължи да дъвче фъстъци, изучавайки сериозното изражение на Етан, което го накара да се усмихне ласкаво. — Да те наблюдавам как ставаш мъж бе едно от най-големите удоволствия в живота ми. Сърцето ти е голямо колкото залива, в който си влюбен. Надявам се да му се довериш. Искам да си щастлив. Така и така всички ви чакат неприятности.
— Със Сет ли?
— Той ще има нужда от семейство. От цялото семейство — добави Рей и поклати глава. — Прекалено много мъка има през краткото време, когато сме живи, Етан, за да отблъскваме щастието. Помни и цени радостите. — В очите му се появиха закачливи пламъчета. — Стегни се, синко. Времето ти за размисъл изтече.
Чул шума от колата на Грейс, Етан извърна глава. Знаеше, без да поглежда, че баща му вече не е до него.
Щом видя младия мъж седнал на стъпалата на верандата й, Грейс изпита желание да отпусне глава върху волана. Не беше сигурна дали в момента сърцето й ще издържи още емоционално натоварване.
Вместо това обаче излезе, извади заспалата Обри от столчето и като сложи натежалата й главица на рамото си, тръгна към къщата. Видя как Етан се надига.
— Не съм склонна за още един рунд с теб, Етан.
— Дойдох да ти донеса чантата. Намерих я вкъщи.
Сепна се и се намръщи. Фактът, че я бе забравила, показваше колко разстроена е била.
— Благодаря.
— Искам да поговоря с теб, Грейс.
— Съжалявам, трябва да сложа Обри в леглото.
— Ще те изчакам.
— Казах, че не съм склонна да разговаряме в момента.
— А аз казах, че трябва да поговоря с теб. Ще те изчакам.
— Тогава ще ме изчакаш да се съвзема и да се подготвя — обяви тя и влезе вътре.
Очевидно още не е стигнала до състояние на раздразнение, прецени той. Но седна и зачака.
Тя не бързаше. Съблече Обри, зави я, оправи спалнята. Отиде в кухнята и си наля лимонада, въпреки че не изпитваше никаква жажда. Независимо от това пресуши чашата.
Виждаше го през мрежестата врата седнал на стъпалата. За миг си помисли дали да не я залости, за да разбере какво всъщност й е на душата. Но установи, че вече не е толкова разгневена и не си заслужава да проявява дребнавост.
Бутна вратата и внимателно я притвори.
— Настани ли я?
— Да. Изкара дълъг ден. Като мен. Надявам се да не ми отнемеш много време.
— Предполагам, че няма. Искам да се извиня, че те направих нещастна. — Тя не седна на стълбите до него, затова той стана. — Не постъпих добре и не бях честен с теб. Не биваше да те докосвам. Но част от мен така силно те желаеше. И знаех, че докосна ли те, няма да искам да те пусна.
— И предварително си беше наумил да го направиш.
— Бях решил да изживея живота си сам. И се справях успешно съвсем до скоро.
— Намираш го за благородна жертва, а според мен е проява на невежество. — Усети, че отново се разпалва. — Не е ли по-добре да оставим нещата такива, каквито са.
— Знаеш отлично, че ако се оженим, ще искаш още деца!
— Точно така. И макар никога да не приема твоите причини да не ги направим заедно, има и други начини за създаване на семейство. Ти поне би трябвало да ги знаеш. Можехме да осиновим деца.
Той я зяпна изумен.
— Ти… Смятах, че искаш отново да забременееш.
— Правилно. Искам, защото щях да обичам детето ни, което расте в мен. И щях да знам, че си до нас. Но това не значи, че нямаше да потърся и други начини. Ами ако не мога да родя повече деца, Етан? Представи си, че сме влюбени, решили сме да се оженим и ти разбереш, че не мога да имам деца. Щеше ли да спреш да ме обичаш, щеше ли да ми кажеш, че не искаш да се ожениш за мен?
— Разбира се, че не. Това…
— Но не става въпрос за неможене — прекъсна го тя, — а за неискане. И щях да се опитам да разбера какво чувстваш, ако ти не се криеше от мен. Ако не ме бе отблъсвал, когато единственото ми желание бе да ти помогна. Но няма да направя компромис с нищо. Няма да се свържа с човек, който не уважава чувствата ми и не споделя проблемите си с мен. Няма да живея с човек, който не ме обича достатъчно, че да остане при мен, да обещае заедно да остареем и да бъде баща на детето ми. Няма да продължа връзката си с теб, защото не искам да се нагърбя с обяснения пред дъщеря си как не си ме обичал и уважавал достатъчно, за да се ожениш за мен.