— Значи се е отправила на юг. — Вдигна очи и погледна Филип. — Открил ли я е вече?
— Не, мести се често и плаща в брой. Пръска големи суми. — Устните му се свиха. — Очевидно има доста пари за харчене, след като татко й плати толкова много за Сет.
— Изглежда, не смята да се връща насам, а?
— Бих казал, че се интересува от хлапето толкова, колкото въшлива улична котка се интересува от умряло котенце. — Собствената му майка беше същата, припомни си той. Никога не бе срещал Глория Делаутер, но познаваше този тип жени. И я презираше. — Ако не я открием — продължи, докато прокарваше студената кутия по челото си, — никога няма да узнаем истината за татко. А и за Сет.
Етан кимна. Филип вероятно имаше право. Но не за пръв път се зачуди какво щяха да направят с истината, когато я узнаят.
Етан възнамеряваше да завърши четиринадесетчасовия работен ден, като вземе дълъг душ и изпие една студена бира. Направи и двете едновременно. За вечеря решиха да стоплят готова храна и той изнесе своята порция на задната веранда — искаше да я изяде на спокойствие. Вътре Сет и Филип се караха кой видеофилм да гледат първо. Арнолд Шварценегер се биеше срещу Кевин Костнър.
Етан вече бе заложил на Арнолд.
Приеха негласно правилото Филип да се грижи за Сет в събота вечер. Така Етан имаше възможност да избира: или да се присъедини към тях и заедно да гледат филми, както ставаше понякога, или — което се случваше по-често — да се усамотява с някоя книга. Или, разбира се, да излезе, но рядко го правеше.
Преди баща им да почине така внезапно и животът на всички да се промени, той живееше сам в малката си къщурка. Сега тя му липсваше, но се постара да не намрази младата двойка, която пусна да живее там под наем. Те обожаваха уюта на дома му и често му го повтаряха. Малките стаи имаха високи прозорци, дърветата хвърляха сянка върху къщата и й осигуряваха уединение, а нощем се чуваше плискането на вълните.
И той обичаше дома си. След като Кам вече бе женен и Анна щеше да живее при тях, можеше да помисли дали да не се върне. Но парите от наема сега бяха необходими. И което бе по-важно, той обеща. Щеше да живее тук, докато не приключат успешно цялата правна битка и Сет не стане техен завинаги.
Залюля се на стола и се заслуша в нощните шумове. Вероятно дори се унесе, защото сънят изплува, и то съвсем ясно.
— Винаги си бил по-голям самотник от останалите — отбеляза Рей. Стоеше облегнат върху перилата на верандата, леко извърнат, за да вижда водата. Косите му лъщяха като сребърна монета, а лекият бриз ги разпиляваше. — Обичаш да се усамотяваш, да премислиш или да решаваш някой свой проблем.
— Знаех, че мога да разчитам на теб или на мама. Просто обичах първо да премисля нещата, за да съм сигурен, че ги контролирам.
— А сега? — попита Рей и се обърна изцяло към него.
— Не знам. Вероятно все още не ги контролирам достатъчно добре. Сет започва да свиква с нас, държи се по-свободно. Първите няколко седмици все се опасявах да не избяга. Когато те загубихме, той тъгуваше почти колкото и ние. Или колкото нас, защото тъкмо бе започнал да вярва, че нещата се уреждат добре за него.
— Лошо е живял преди да го доведа тук. И въпреки това не чак толкова, колкото онова, което ти си преживял, Етан.
— За малко да не оцелея. — Той извади пура и бавно я запали. — Понякога още се сещам за онова време. Боли ме и ме е срам. Изпитвам ужас, защото знам какво ще стане. — Сви рамене. — Сет е малко по-малък, отколкото бях аз тогава. Струва ми се, вече започва да се отърсва от преживяното. Всичко ще е наред, стига да не му се наложи да се справя отново с майка си.
— Все някога ще има работа с нея, но няма да е сам. Това е разликата. Вие и тримата ще го подкрепите. Винаги сте се подкрепяли. — Рей широко се усмихна и цялото му лице се покри с бръчки. — Как така седиш тук сам в събота вечер, Етан? Честна дума, момче, тревожиш ме.
— Имах дълъг ден.
— На твоите години съм имал и по-дълги дни, но не забравях и нощите. Ти току-що навърши тридесет, по дяволите! Само старците седят на верандата в топла юнска вечер. Хайде, иди някъде. Виж какво ще ти се случи. — Намигна му. — Бас държа, че и двамата се досещаме какво точно би могло да стане.
Внезапни картечни изстрели и писъци сепнаха Етан. Той примигна и се вторачи в перилата на верандата. Там нямаше никого. Разбира се, че няма да има, помисли си и поклати глава. Задрямал е за минутка, това е всичко, а шумът от филма във всекидневната го събуди.
Погледна надолу и забеляза запалената пура в ръката си. Озадачен, продължи да я гледа. Значеше ли това, че я е извадил от джоба и я е запалил в съня си? Изглеждаше абсурдно. Вероятно го е сторил, преди да се унесе: просто не си е дал сметка кога го е направил.