И все пак — защо се унесе, след като не изпитваше умора? Напротив — чувстваше се неспокоен, напрегнат и нащрек.
Надигна се, разтърка врата си и се раздвижи напред-назад по верандата. Дали не е по-добре да влезе вътре, да хапне пуканки и да изпие още една бира? Стигна до мрежестата врата и изруга. Нямаше никакво настроение да гледа филм. По-добре да се поразходи с колата и да види какво ще му се случи?
Грейс не усещаше краката си. Проклетите високи токчета, част от сервитьорската униформа, бяха истински убийци. В делничните вечери се издържаше — от време на време успяваше да ги изхлузи за малко и дори да приседне. Но в събота „При Снидли“ винаги беше препълнено.
Отнесе подноса с празни чаши и пълни пепелници до барплота и започна сръчно да ги оставя за миене, докато даваше поръчките на бармана.
— Две светли наливни, две тъмни, джин с тоник и сода с лимон.
Налагаше се да надвиква шума и онова, което се наричаше музикално изпълнение на оркестъра от трима изпълнители, наети от Снидли. Музиката в заведението винаги бе кофти, защото Снидли не даваше пари за свестни музиканти.
Но очевидно никой не се впечатляваше.
Дансингът бе препълнен с двойки и оркестърът прие това като знак да засвири още по-високо.
В главата на Грейс сякаш кънтяха хиляди камбани, а гърбът й започваше да пулсира в такт с оркестъра.
Приготвиха поръчката й и тя пое през тясното пространство между масите. Очакваше групата туристи с изискани дрехи да прояви щедрост при бакшишите.
Обслужи ги с усмивка, даде знак, че е разбрала поръчката за още една наливна бира, и се отправи към шумната компания на съседната маса.
До почивката й оставаха десет минути. Струваха й се като десет години.
— Здравей, Грейси.
— Как сте Къртис, Боби? — В далечното, както й се струваше в момента минало, бяха съученици. Сега двамата работеха за баща й, като опаковаха морски деликатеси. — Както обикновено ли?
— Да, две бири. — Къртис я дари с обичайното си потупване отзад. Тя не се притесняваше — приемаше жеста му за съвършено невинен, просто начин да я увери в доброто си отношение и готовност да я подкрепи. Някои от посетителите имаха далеч не толкова безобидни ръце.
— Как е прекрасното ти момиченце?
Грейс се усмихна, осъзнавайки, че това е една от причините да приема грубата му ласка: винаги я питаше за Обри.
— С всеки изминат ден става все по-хубава. — Видя, че от съседната маса й правят знак. — Ей сега ще ви донеса бирите.
Носеше поднос, отрупан с халби, чаши и купички с ядки, когато Етан влезе. Едва не изпусна таблата. Той никога не идваше в заведението в събота. Понякога се отбиваше за по една бира през делничните дни, но никога не идваше, когато е претъпкано и шумно.
Външно уж приличаше на всички останали мъже в заведението: избелели, но чисти джинси, обикновена бяла тениска, стари, но здрави ботуши. Ала за Грейс той никога не изглеждаше като другите мъже.
Вероятно заради стройното жилаво тяло, което се движеше с гъвкавостта на танцьор между масите. Притежава вродена грация, прецени тя, от онази, която не се учи, а същевременно е така мъжествена. Винаги имаше вид на моряк, стъпил здраво на корабната палуба.
Или може би заради лицето му: скулесто, обветрено и почти красиво. Или заради очите — винаги ясни и замислени; така сериозни.
Разнесе поръчките, прибра парите, взе нови поръчки. И с крайчеца на окото си го наблюдаваше как сяда при барплота, точно до мястото, където се даваха поръчките.
Напълно забрави за мечтаната почивка.
— Три бири, едно уиски, бутилка минерална вода. — Обърна се към него и се усмихна. — Здравей, Етан.
— Доста работа имате тази вечер.
— Лятна събота. Да ти потърся ли маса?
— Не, добре съм тук.
Барманът бе зает с изпълнението на друга поръчка и тя разполагаше с няколко секунди.
— Стийв е зает в другия край на бара, но ей сега ще се появи и тук.
— Не бързам.
Като правило той се стараеше да не мисли как изглежда тя в тясната къса пола, с дългите крака и обувките с високи токчета. Но тази вечер си даде сметка, че му се мисли точно за това.
В момента имаше чувството, че е напълно в състояние да обясни на Сет защо мъжете толкова се прехласват по женските гърди. Тези на Грейс бяха малки и високи и част от извивката им се виждаше над деколтираното бюстие.
Внезапно отчаяно му се допи бира.
— Остава ли ти време да седнеш поне за минутка?
За миг тя не му отговори. Сякаш умът й престана да функционира, докато спокойните му замислени очи я изучаваха.