— Аз… ъ… Почти е време за почивката ми. — Усещаше, че ръцете й несръчно подреждат подноса. — Бих искала да изляза навън, да глътна малко въздух, да се спася от шума.
Стараейки се да се държи естествено, тя погледна към оркестъра и многозначително завъртя очи. Етан я възнагради с усмивка.
— Могат ли да свирят по-лошо?
— О, да. Тези страшно ги бива именно за това.
Почти се успокои. Взе подноса и тръгна да разнесе поръчките.
Отпиваше от бирата, която Стийв постави пред него, и я наблюдаваше: как се движи, как се полюляват бедрата; как леко прикляква, взема чаша или халба от таблата и я поставя на масата.
Наблюдаваше я и очите му се присвиха, когато Къртис отново я шляпна приятелски.
Очите му се присвиха още повече, когато някакъв непознат с избеляла тениска я грабна за ръката и я придърпа към себе си. Видя Грейс да се усмихва и да поклаща глава. Етан вече бе скочил от мястото си до бара и не бе напълно сигурен какво точно възнамерява да направи, когато мъжът я пусне.
Най-после Грейс се върна с подноса и този път той я сграбчи за ръката.
— Вземаш си почивката сега.
— Какво? Аз… — За неин ужас той я дърпаше навън. — Етан, трябва…
— Вземаш си почивката — повтори и отвори вратата.
Въздухът навън беше свеж и приятен, а нощта — топла. Щом вратата зад тях се хлопна, заглъхна и врявата.
— Според мен не бива да работиш тук.
Тя го зяпна. Самото изказване прозвуча странно, а изречено така, направо я смая.
— Моля?
— Чу ме, Грейс. — Напъха ръцете си в джобовете, защото не знаеше какво да прави с тях. Ако не внимава, може отново да я сграбчи. — Не бива.
— Не бива? — повтори тя невярващо.
— Ти си майка, за Бога! Какво си седнала да разнасяш питиета, облечена по този начин и всеки да те опипва. Онзи тип само дето не си навря лицето в деколтето ти.
— Нищо подобно. — Едновременно развеселена и раздразнена, тя поклати глава. — За Бога, Етан, той просто се държеше по типичен за мъжете начин. И беше съвършено безобиден.
— И на Къртис ръцете бяха по теб.
Раздразнението взе връх.
— Много добре знам къде бяха ръцете му и ако не бяха безобидни, щях да ги отблъсна.
Етан си пое дълбоко въздух. Разумно или не, той подхвана темата, и възнамеряваше да я довърши:
— Не бива да работиш полугола в някакъв бар, където през повечето време трябва да отблъскваш ръцете на мъжете от задника си. Редно е да си си вкъщи при Обри.
Раздразнението в очите й прерасна в гняв.
— О, това ли е мнението ти? Е, благодаря ти, че го сподели с мен. И за твоя информация, ако не работех — и далеч не съм полугола — нямаше да имам дом.
— Имаш си работа — заяви той упорито. — Нали чистиш къщи?
— Точно така — чистя къщи, но освен това разнасям питиета, а от време на време ловя раци. Ето колко шеметно талантлива съм и какви умения притежавам. Също така плащам наем, застраховки, медицински осигуровки, режийни и на детегледачката. Купувам храна и дрехи. Грижа се за себе си и за дъщеря си. Нямам нужда да пристигаш тук и да ми обясняваш, че не съм права.
— Просто исках да кажа…
— Чух какво имаше да кажеш. — Сърцето й биеше лудо и цялото й тяло я болеше. Но още повече я болеше, че той я презира за начина, по който си изкарва прехраната. — Поднасям коктейли и оставям мъжете да зяпат краката ми. Очаквам да ми дадат по-добър бакшиш, ако ги харесат. И ако ми дадат по-голям бакшиш, ще купя нещо на дъщеря си, което ще я накара да се засмее. Затова нека да си гледат колкото си искат. И ми се ще Господ да ме беше дарил с тяло, което да кара тези глупави дрехи да пращят, защото тогава щях да изкарвам повече пари!
Налагаше му се да направи пауза, преди да заговори; да събере мислите си. Лицето й се зачерви от гняв, но очите й бяха така изморени, че сърцето му се късаше.
— Подценяваш се, Грейс — пророни той тихо.
— Знам точно колко струвам, Етан. — Вирна брадичка. — До последния цент. А сега вече почивката ми свърши.
Тя се завъртя на изтръпналите си от умора крака и тръгна към шумното, задимено заведение.
Трета глава
— И зайчето, също.
— Добре, бебче, ще взема и Зайо.
Винаги е така, помисли си Грейс, сякаш поемат на експедиция. Отиваха само до заграждението с пясък в задния двор, но Обри неизменно настояваше около нея да са всичките й плюшени играчки.
Грейс разреши проблема с помощта на огромна пазарска чанта. Сложи вътре мечка, две кучета, рибка и доста разпарцаливена котка. Зайчето ги последва. Макар очите й да горяха от безсъние, тя се усмихна широко на опита на Обри сама да помъкне торбата.
— Аз ще ги нося, скъпа.
— Не, аз.
Това бяха любимите думи на Обри. Дъщеричката й искаше сама да върши всичко, въпреки че беше по-лесно, ако го остави на друг. От кого ли е наследила тази упоритост, помисли си Грейс и се засмя.