По дяволите! Облечена е като за работа в задния двор, а не за среща.
— Ще се справя.
Отново дръпна шнурчето и с крак, обут в гуменка с дупка при палеца, притисна корпуса на машината към земята. Косачката почти запали; почти.
— Остави я да си почине малко. Така само ще я задавиш.
При следващия й опит от машината се чу опасно стържене, но тя не се отказа.
— Много добре знам как да боравя с косачка.
— Предполагам, че се справяш, когато не си ядосана.
Той се приближи. Толкова строен и мъжествен в избелелите си джинси и работна риза с навити до лактите ръкави.
Беше се насочил към задния двор, защото никой не му отвори входната врата. И остана загледан в нея малко по-дълго, отколкото е прието за прилично. Тя се движеше толкова грациозно.
Някъде през дългата неспокойна нощ реши, че е по-добре да намери начин да се сдобрят. И прекара голяма част от утрото в обмисляне как точно да го постигне. А когато видя дългите й крака, хванали лек златист загар, и лъскавите й руси коси, просто му се прииска да я погледа малко.
— Не съм ядосана — просъска тя нетърпеливо и тонът й издаде, че лъже.
Той я погледна в очите.
— Слушай, Грейс…
— Е-е-е-тан!
С възторжен писък Обри изскочи от заграждението с пясък и с широко разперени ръчички и грейнало от радост личице се втурна към него.
Той приклекна, хвана я, завъртя я.
— Ей, здравей, Обри.
— Ела играем.
— Ами, аз…
— Целувка.
Тя решително и енергично поднесе устничките си, а той се засмя и я дари с желаната целувка.
— Хубаво! — отсече тя, измъкна се от прегръдката му и тичешком се върна при пясъка.
— Грейс… Съжалявам, ако не одобряваш поведението ми вчера.
Фактът, че сърцето й се разтопи, щом го видя как прегърна дъщеричката й, само затвърди решението й да е непоколебима.
— Ако?
Той се разтъпка неловко.
— Просто исках да кажа…
Обри прекъсна обяснението му — носеше му любимите си плюшени кучета.
— Целувка! — настоя тя и му ги поднесе.
Той изпълни желанието й и я зачака да се върне към пясъка.
— Просто исках да кажа…
— Според мен каза каквото искаш, Етан.
Ще прояви упорство, прецени той и въздъхна. Е, винаги си е била такава.
— Не се изразих особено добре. Често думите доста ме объркват. Но ми е неприятно да те гледам как работиш толкова много. — Направи пауза и прояви нужното търпение — Обри пак пристигна, този път да изпроси целувка и за мечето. — Тревожа се за теб понякога, това е всичко.
Грейс наклони глава.
— Защо?
— Защо ли? — Въпросът го изненада. Наведе се да целуне плюшеното мече, с което Обри налагаше бедрото му. — Ами аз… Защото…
— Защото съм жена ли? — подсказа тя. — Защото съм самотен родител? Защото според баща ми съм опетнила семейното име не само като се омъжих прибързано, но и понеже скоро след това се разведох?
— Не. — Направи крачка към нея, като разсеяно целуна подадената му от Обри котка. — Защото те познавам толкова отдавна, че си част от живота ми. И защото може би си прекалено упорита или горда да забележиш, когато някой просто иска нещата да са малко по-леки за теб.
Понечи да му признае колко му е благодарна за това — вече усещаше, че поомеква, но той провали всичко.
— И защото не ми е приятно да виждам как мъжете те опипват.
— Да ме опипват? — Изправи се, вирна брадичка. — Мъжете не ме опипват, Етан. А ако го направят, знам как да се справя.
— Хайде, не започвай отново. — Почеса се по брадичката и се пребори с желанието да въздъхне. Не виждаше смисъл да спори с жена — така и така винаги губеше. — Отбих се да ти кажа, че съжалявам, и да…
— Целувка! — извика Обри и започна да се катери по крака му.
Етан инстинктивно я взе в прегръдките си и я целуна по бузката.
— Исках да кажа…
— Не! Целуни мама! — Детето заподскача в ръцете му. — Целуни мама!
— Обри. — Засрамена, Грейс посегна да вземе дъщеря си, но тя се вкопчи в ризата на младия мъж, където прилепна като малко златисто кълбо. — Остави Етан на мира.
Сменяйки тактиката, Обри отпусна глава върху рамото му и се усмихна ангелски. Ръчичката й се впиваше във врата му, докато Грейс се мъчеше да я отскубне.
— Целуни мама — изгука тя, без да откъсва очи от Етан.
Ако Грейс се беше засмяла, вместо да стои така притеснена, смутена и малко нервна, помисли си Етан, той вероятно щеше да прокара устни по челото й и с това да разреши проблема. Но страните й порозовяха и тя изглеждаше така прелестно. Избягваше да го погледне в очите и дишаше неспокойно.