Видя я да прехапва долната си устна и намисли да излезе от положението по друг начин.
Сложи ръце върху раменете на Грейс, а Обри остана между двамата.
— Тази целувка ще ми е по-лесна — промърмори той и леко докосна устните й със своите.
Не беше никак по-лесна. Сърцето й лудо заби, макар че това едва ли можеше да се нарече истинска целувка, и приключи преди да е започнала. Всъщност представляваше небрежно докосване на устни. Но я изпълни със сладост, която я накара да замечтае отчаяно за съвсем невъзможни неща.
Откакто я познаваше, никога не бе докосвал устните й със своите. Сега, след като ги вкуси, се зачуди защо е чакал толкова дълго. И се разтревожи, че подобно удивление ще промени всичко.
Обри запляска доволно, но той едва я чу. Очите на Грейс — замъглени и зеленикави — бяха впити в неговите и лицата им бяха много близо едно до друго. Толкова близо, че трябваше само мъничко да се наведе, за да я вкуси отново. И този път ще се позабави малко, помисли си той, когато леко разтворените й устни потрепериха.
— Не, аз! — обяви Обри и бързо целуна първо майка си, а после Етан по бузата. — Ела играем.
Грейс се дръпна назад като грубо изтеглена кукла на конци. Сребристорозовият облак, който бе на път да замъгли съзнанието й, изчезна.
— След малко, скъпа. — Пое детето от ръцете на Етан и го свали на земята. — Иди да построиш дворец, където ще живеем — предложи тя и тупна Обри по дупето; момиченцето тичешком се отправи към пясъка. После прочисти гърлото си. — Много добре се отнасяш с нея, Етан. Благодаря ти.
Прецени, че при създалите се обстоятелства най-подходящото място за ръцете му са джобовете. Иначе не беше сигурен какво би могъл да направи.
— Толкова е мила.
Нарочно се извърна да погледне детето.
— И постоянно изисква внимание. — Младата жена си наложи да се овладее и отново да стъпи здраво на земята. — Защо просто не забравим за снощи, Етан? Направи го от добро, сигурна съм. Действителността обаче не винаги е каквато искаме.
Той бавно се обърна и спокойните му очи се спряха върху лицето й.
— А ти каква искаш да е, Грейс?
— Искам Обри да има дом и семейство. Мисля, че почти го постигам.
Той поклати глава.
— Не. Имам предвид какво искаш за Грейс?
— Освен Обри? — Погледна дъщеря си и се усмихна. — Дори вече не помня. В момента ми се ще моравата ми да е окосена и да няма плевели в зеленчуковата градинка. Благодаря ти, че намина. — Обърна се и се готвеше отново да изтегли шнура за запалване на машината. — Утре съм у вас.
Застина на място — ръката му обгръщаше нейната.
— Аз ще окося тревата.
— Мога и сама.
Тя дори не успява да включи проклетата машина, помисли си той, но прецени, че не е разумно да го споменава.
— Не съм казал, че не можеш. Просто аз ще го направя.
Нямаше сили да се обърне, не смееше да поеме риска отново да се обърка, като застане лице в лице с него.
— Имаш си работа, която трябва да свършиш.
— Грейс, нали няма да стоим тук цял ден и да спорим кой да окоси тревата? Ще го свърша за нула време, а ти спаси фасула, преди плевелите напълно да го задушат.
— И дотам вероятно ще стигна.
Каза го тихичко. Остана смаяна от чисто животинския копнеж, който изпитваше към него.
— Захвани се с това сега.
И той говореше тихо. Мечтаеше тя да се отмести. Ако не го стори, и то бързо, едва ли ще успее да се въздържи да не я докосне. И да сложи ръце на места, където не им е работата да бъдат.
— Добре. — Отдръпна се. Сърцето й лудо биеше. — Благодаря ти. — Прехапа долната си Устна, защото иначе щеше да се разбъбри нервно. Опита се да се държи сякаш нищо не се е случило — обърна се и усмихнато подхвърли: — Сигурно пак е от карбуратора. Имам някои инструменти.
Без да отрони дума, Етан хвана шнура с една ръка и рязко го изтегли. Двигателят с рев запали.
— Май се получи — промърмори той, когато видя устните й да се свиват.
— Да, май се получи — съгласи се тя и като се стараеше да не се дразни, се запъти към зеленчуковата градина.
Етан си пое дълбоко и внимателно дъх, щом я видя как се наведе в тънките си къси панталони. Явно тя нямаше представа какво му причинява.
Може и да е майка — той постоянно си го припомняше, за да пропъди опасните мисли, — но що се отнася до него, тя бе почти така невинна, както и на четиринадесет.
Когато за пръв път започнаха да се появяват тези опасни мисли, свързани с нея.
Успя да си наложи да не предприема нищо. За Бога, тя беше още дете. А мъж с неговото минало няма никакво право да докосва толкова непокварено същество. Вместо това стана неин приятел и си наложи да се задоволи с толкова. Надяваше се да й остане само приятел и толкова, но напоследък опасните мисли се появяваха все по-често и по-силно — трудно успяваше да ги контролира.