И двамата имат достатъчно проблеми в живота си, напомни си той. Само ще окоси моравата и ще й помогне да оплеви градинката. Ако остане време, ще предложи да ги заведе в града да хапнат сладолед. Обри обожава ягодов сладолед.
После ще отиде да поработи в работилницата. А понеже е негов ред да сготви, налага се да се справи и с тази досада.
„Но майка или не — помисли си, когато Грейс се наведе, за да изтръгне някакъв упорит плевел, — тя има страхотни крака!“
Грейс съзнаваше, че не бива да се оставя да я уговорят за сладоледена разходка до града. Това означаваше да промени дневния график, да се преоблече в нещо по-прилично от окаяните дрехи за работа в градината и да прекара повече време в компанията на Етан. А последното пораждаше потребности, с които не бе сигурна, че ще се справи.
Но Обри обожаваше подобни кратки пътешествия и тя не беше в състояние да й откаже.
Сейнт Кристофър отстоеше само на половин километър и те скоро попаднаха от спокойния квартал в оживената част край пристанището. Магазинчетата за подаръци и сувенири вече стояха отворени по седем дни в седмицата, за да се възползват от летния туристически сезон. Двойки и семейства се разхождаха с чанти и торби, готови да ги напълнят със спомени, които да отнесат вкъщи.
Яркосиньото небе се отразяваше във водите на залива, чиято гладка повърхност примамваше лодки и яхти. Две платноходки бяха преплели въжета, но собствениците им очевидно страхотно се забавляваха в опитите си да ги освободят.
Грейс усещаше аромата на пържена риба, на домашни сладкиши с кокос и вечния дъх на водата.
Израсна край пристанището. Наблюдаваше лодките, плаваше с тях, тичаше по кея, влизаше във всички магазини. Научи се да бели раци още докато седеше в скута на майка си; постепенно придоби бързината и вещината, необходими да отделя скъпоценното рачешко месо, което се консервираше и се разпращаше по цял свят.
Не се плашеше от работа, но винаги беше свободна. Семейството и живееше добре. Баща й не робуваше на мнението, че жените трябва да се глезят, но същевременно проявяваше към нея нежност и обич по свой начин. И никога не я накара да изпита чувството, че го е разочаровала, защото не се е родила момче, което да носи неговото име.
Ала накрая тя все пак успя да го разочарова.
Грейс взе Обри на ръце и я прегърна.
— Доста е оживено днес — отбеляза.
— Всяко лято става така — съгласи се Етан. Не прозвуча неприязнено — тълпите през лятото им бяха нужни, за да преживяват през зимата. — Чувам, че Бингам се кани да разшири ресторанта, да го поукраси, да го пригоди за целогодишно посрещане на туристи.
— Да. Нае си френски готвач и писаха за него в „Уошинтгон Поуст Магазин“. — Намести Обри в ръцете си. — А ресторанта на Егрет е единственият с ленени покривки в района. Като го поосвежи, ще е добре за градчето. Винаги ходехме там на вечеря при специални случаи.
Остави детето на земята и се постара да отпъди мисълта, че не е влизала в ресторант от три години. Хвана дъщеря си за ръка и я поведе към сладкарницата на Крофорд.
Това бе друга забележителност на Сейнт Кристофър. В сладкарницата сервираха сладолед, студени напитки и приготвяха сандвичи не само за консумация в заведението, но и за вкъщи или за лодките. И понеже беше пладне, кипеше усилена работа. Грейс реши да не разваля настроението на компанията със забележката, че е редно да поръчат сандвичи вместо сладолед.
— Ей, здравейте Грейс, Етан. Здрасти, хубава Обри.
Лиз Крофорд ги посрещна със сияеща усмивка, докато умело приготвяше богатия сандвич.
Беше съученичка на Етан; няколко пъти излиза с него — и двамата останаха с приятен спомен.
Все така обсипана с лунички, но вече понапълняла, майка на две деца, тя бе съпруга на Крофорд младши — наричаха го така, за да го разграничават от баща му, Крофорд старши.
Младши, слаб като върлина, си подсвиркваше, докато разливаше напитките; махна им отдалеч за поздрав.
— Доста сте заети днес — отбеляза Етан, извивайки се, за да не се сблъска с клиент на барплота.
— И още как. — Лиз сръчно уви сандвича в бяла хартия и заедно с три други го подаде през плота. — Вие ще искате ли сандвичи?
— Сладолед — отсече Обри решително. — Ягода.
— Тогава минете към дъното и кажете на мама Крофорд какво сте намислили. А, Етан, Сет беше тук преди малко с Дани и Уил. Тези хлапета растат като бурени през лятото. Натъпкаха се със сандвичи и сода. Заявиха, че работят в работилницата.