— А, ягодка. Искам още. — Престори се, че ще схруска вратлето на Обри, и тя запищя от възторг. После я метна на рамо и извървя краткото разстояние до дъщеря си. Но вече не се усмихваше.
— Грейс, Етан… Неделна разходка ли сте предприели?
Гърлото на младата жена пресъхна, а очите я засмъдяха.
— Етан предложи да ни почерпи сладолед.
— Много мило.
— И ти намаза малко от него — пошегува се Етан с надеждата да разсее част от внезапно появилото се напрежение.
Питър погледна към ризата си, където Обри бе успяла да остави част от любимите си ягодки.
— Дрехите се перат. Не те виждам често тук на пристанището в неделя, Етан. Особено след като започна да строиш яхтата.
— Давам си час почивка, преди да се заловя с днешната работа. Корпусът е готов, а палубата — почти.
— Това е добре. — Погледна към Грейс. — Майка ти е в заведението. Сигурно ще иска да види внучката си.
— Добре. Аз…
— Аз ще я заведа — прекъсна я той. — Прибери се, майка ти ще я доведе след час-два.
Младата жена предпочиташе да я удари, вместо да й говори така благоприличие и студено. Но само кимна, защото Обри вече проявяваше нетърпение да види баба си.
— Довиждане, мамо. Довиждане, Етан — провикна се тя през рамото на Пит и им изпрати въздушни целувки.
— Съжалявам, Грейс.
Знаеше, че думите не са достатъчни, и затова хвана ръката й. Беше студена.
— Няма значение. Не може да има никакво значение. А и той искрено обича Обри. Просто трепери над нея. Това е важното.
— Не е честно спрямо теб. Баща ти е добър човек, Грейс, но не постъпва справедливо с теб.
— Аз го провалих. — Тя рязко се изправи и изтри ръцете си със смачканите на топка салфетки. — Това си е факт.
— Не. Просто неговата гордост се сблъсква с твоята.
— И така да е, но моята гордост е важна за мен. — Хвърли салфетките в кошче за боклук и си обеща повече да не мисли за това. — Време е да се прибирам, Етан. Чакат ме куп неща и щом ми се отварят няколко свободни часа, добре е да ги използвам.
Не възрази, макар с изненада да установи колко силно му се искаше да го направи. Но самият той ненавиждаше да го поучават какво би трябвало да предприеме.
— Ще те откарам вкъщи.
— Не, предпочитам да се разходя. Наистина. Благодаря ти за помощта. — Успя да се усмихне. — И за, сладоледа. Утре съм при вас. Напомни на Сет, че дрехите му за пране трябва да са в коша, а не на пода.
Тръгна си, а дългите й крака сякаш изяждаха разстоянието. Увери се, че е достатъчно далеч, преди да забави крачка; преди да разтърка сърцето си, което не преставаше да я боли, независимо колко му заповядваше да се отпусне.
В живота й съществуваха само двама мъже, които истински бе обичала. Изглежда и двамата нямаха нужда от нея, така както на нея й се искаше да я желаят.
Четвърта глава
Етан нямаше нищо против радиото да свири, докато работи. В къщата им доста често бе звучала музика. Майка им свиреше добре на пиано и изпълняваше с удоволствие и творби на Шопен, и на Скот Джоплин. Талантът на баща им се проявяваше при цигулката и именно към този инструмент се насочи и Етан. Наслаждаваше се на разнообразието от настроения, които тя създава.
И въпреки това да си пуска музика, когато се съсредоточаваше в някаква работа, му се струваше загуба на звуци, защото изобщо не я чуваше. В такива моменти обичаше най-много тишината, но Сет държеше радиото в работилницата да гърми. За да има мир, Етан просто помоли единствено да не е станцията, на която непрекъснато пускат рокендрол.
След доста напрегната работа приключиха с корпуса. Момчето много им помогна, признаваше Етан. Всъщност работи почти наравно с него. Но Господ е свидетел, че можеше да се оплаква и опява не по-зле от Филип.
Младият мъж се стараеше да не мисли за това — отново в името на мира.
Надяваше се да приключи със сглобяването на палубата, преди Филип да пристигне следващия уикенд.
Ако всичко върви по план, през седмицата сигурно щеше да свърши и част от работата по кабината и салона.
Сет постоянно мърмореше, че трябва да лъска дървените плоскости, но добре се справяше със задачата. А и беше достатъчно да му се напомни, че ако не иска да търка с гласпапира, има дъски за заковаване. Етан не възразяваше и против въпросите на момчето, макар те да валяха като дъжд.
— За какво е онази дъска там?
— За кабината.
— Защо вече си я отрязал?
— За да няма прах и стърготини наоколо, когато започнем лакирането.
— А за какво са всичките тези шибани дъски?
Етан спря за миг работата си и погледна загледания в купчината грубо нарязан дървен материал Сет.
— За стените на кабината.