Но щом като някакви си глупави шестици правят човек като Етан щастлив, значи всичко е наред.
Сет смяташе младият мъж за адски готин. По цял ден работеше на открито; целите му ръце бяха с белези и мазоли. Притежаваше две лодки — сам си ги беше построил — и знаеше всичко за залива и за плаването. И въобще не се държеше сякаш това е голяма работа.
Преди няколко месеца Сет гледа някакъв филм по телевизията. Макар да беше в скапано черно-бяло и да нямаше кръв или експлозии, много му хареса. Главният герой страшно му напомняше за Етан: говореше малко и затова обикновено всички го слушаха. И правеше точно каквото трябва, без да се фука или самоизтъква.
Етан би се изправил пред всякакви гадни типове, защото така трябва. Момчето разсъждава по въпроса и стигна до заключението, че такива са истинските герои. Просто хора, които правят каквото трябва.
Младият мъж щеше да остане потресен и ужасно засрамен, ако можеше да прочете мислите на момчето. Ала то умееше да ги прикрива. В това отношение двамата си приличаха като близнаци.
Етан се сети, че пицарията се намира само на една пряка от „При Снидли“, където Грейс вероятно започваше смяната си, но не го спомена.
И без това не биваше да води момчето в бар, съобрази той, докато се насочваха към ярко осветеното и шумно заведение. А и Сет неминуемо щеше да недоволства, ако Етан го помоли да изчака в колата няколко минути, докато надникне вътре. Пък и Грейс вероятно ще се разгневи, досетила се, че я проверява.
Най-добре да остави нещата така и да се заеме с непосредствената задача. Напъха ръце в задните джобове и започна да разучава окаченото на стената зад касата меню.
— С какво да бъде?
— Само не с гъби. Те са скапани.
— Тук съм съгласен с теб — промърмори той.
— С пиперони и пикантен колбас — подметна Сет уж нехайно. — Ако не те е страх да се подлютиш.
— Ще се справя, след като ти можеш. Хей, Джъстин — усмихна се той за поздрав на момчето зад тезгяха, — ще вземем голяма, с пиперони и пикантен колбас и два пъти пепси.
— Разбрано. За тук или за вкъщи?
Етан огледа десетината масички и сепарета и отбеляза, че не е единственият, сетил се да отпразнува последния учебен ден с пица.
— Бягай да заемеш последното сепаре в дъното, Сет. За тук, Джъстин.
— Сядайте. Ей сега ще дойдат напитките.
Момчето стовари раничката на пейката и затактува с ръце по масата в унисон с шумното изпълнение от музикалния апарат. В дъното имаше и игрални апарати с видеоигри.
— Ще отида да избера нещо друго за слушане и да изиграя една игра — заяви Сет.
Етан посегна за портфейла си, но той поклати глава и възрази:
— Имам пари.
— Тази вечер не се брои. Купонът е заради теб.
Извади няколко банкноти и проследи как момчето се втурва да ги размени за жетони.
Младият мъж се настани в сепарето и се зачуди защо толкова хора смятат, че няколко часа, прекарани сред шум и глъчка, е върхът на забавлението.
Разпозна Лиз Крофорд и Младши заедно с двете им момиченца в едно от сепаретата. Едното — това вероятно беше Стейси, реши той — говореше забързано, а останалите от семейството се превиваха от смях.
„Като едно цяло са — каза си. — Като остров. Вероятно това е семейството. Да знаеш, че съществува и винаги да имаш възможност да се завърнеш там. Това е най-важното, което е от значение.“
Обзелата го лека завист го изненада и го накара да се раздвижи неловко. Още преди години взе решение за себе си относно създаване на семейство и не му беше приятно да изпитва такъв копнеж по нещо, което никога нямаше да има.
— Етан, изглеждаш страшно ядосан.
Вдигна поглед, докато сервираха напитките на масата, и засече флиртаджийския поглед на Линда Брустър.
Тя беше красавица. Тесните черни джинси и черната тениска с дълбоко деколте плътно прилепваха към тялото й. След като окончателно се разведе — преди една седмица — си бе направила удоволствието да отиде на маникюр и да си промени прическата. Прокара боядисаните в яркочервено нокти през накъдрените си руси коси и му се усмихна.
Отдавна му беше хвърлила око. В края на краищата се раздели с онзи никаквец Том Брустър преди повече от година и трябваше да помисли за бъдещето си. Етан Куин вероятно ще е страхотен в леглото. Имаше инстинкт за тези неща. Едрите му ръце ще са настойчиви — в това не се съмняваше — и грижовни. Да, да.
А и го харесваше: леко грубоват и дръпнат. И с тази лека, сексапилна усмивка… Когато успееш да я изтръгнеш от него, ти иде да си оближеш устните в очакване. Беше доста затворен, но Линда знаеше какво се говори за тихите води.