Етан добре си даваше сметка какво се върти в главата й. Постара се да не му проличи. Жени като Линда го плашеха до смърт.
— Здравей, Линда. Не знаех, че работиш тук.
Иначе кракът му нямаше да стъпи в пицарията.
— Просто помагам на татко за няколко седмици. — Беше останала без пукната пара, а баща й — собственик на пицарията — заяви, че няма да допусне да цеди него или майка си за пари, ако не се хване за работа. — Не съм те виждала напоследък.
— Ами тук съм.
Искаше му се да се отдалечи. Парфюмът й го караше да настръхне.
— Чувам, че с братята ти сте наели онази стара барака и строите яхти. Все се каня да намина да видя.
— Няма много за гледане.
Къде, по дяволите, беше Сет в момент, когато се нуждае от него? Колко време може да изкара с няколко проклети жетона?
— Независимо от това ми се ще да видя. — Прокара тънките си пръсти по ръката му, усети стегнатите мускули и с мъркащ глас прошепна: — Мога да се измъкна оттук за малко. Защо не отидем да ми покажеш какво представлява работилницата?
За миг престана да разсъждава. В края на краищата беше човешко същество. А тя прокарваше език по горната си устна с явното намерение да привлече вниманието му и да накара кръвта на всеки мъж да закипи. Не че се интересуваше; ни най-малко. Но отдавна жена не бе стенала под него. А имаше чувството, че Линда ще е шампион по стенене.
— Постигнах най-високия резултат. — Сет се настани в сепарето възбуден от победата и грабна пепси колата.
— Що се бави лицата? Умирам от глад.
Етан въздъхна облекчено.
— Ей сега ще дойде.
Независимо че прекъсването я ядоса, Линда се усмихна широко на Сет.
— Този трябва да е нова добавка. Как се казваш, момчето ми?
— Аз съм Сет. — Прецени я светкавично. Мацка. Беше ги виждал много през краткия си живот. — А ти коя си?
— Аз съм Линда. Стара приятелка на Етан. Баща ми е собственик на пицарията.
— Тогава защо не кажеш да донесат пицата по-бързо, преди да си умрем от старост тук?
— Сет! — Тази думичка и погледът на Етан накараха момчето да млъкне. — Баща ти продължава да прави най-хубавите пици в залива — продължи той с усмивка. — Непременно да му кажеш.
— Ще му кажа. А ти ми се обади, Етан. Вече съм свободна жена.
Тя се отдалечи, а бедрата й се поклащаха като метроном.
— Мирише като онзи щанд в търговския център, където продават всички ония щуротии за момичета. — Сет свъси вежди. Не я хареса, защото по нещо му напомняше на майка му. — Просто иска да се навре в панталоните ти.
— Млъквай, Сет.
— Вярно е — настоя той и сви рамене, но за щастие изостави темата, когато Линда се появи с пицата.
— Заповядайте — поднесе им я тя и се наведе малко повече от необходимото, в случай че Етан е пропуснал да види достатъчно от прелестите й първия път.
Сет грабна парче и го захапа, макар да знаеше, че пицата беше гореща.
— Хубава е — отсъди той с пълна уста, — но и тези, дето Грейс ги прави — и то почти от нищо — си ги бива. Дори са някак по-вкусни.
Етан само изсумтя. Самата мисъл за Грейс, след като в главата му се мярна — макар и неохотно — краткотрайна сексуална фантазия с Линда Брустър, го притесни.
— Да. Трябва да видим дали ще ни направи някой ден, когато дойде да изчисти и пооправи къщата — завърши момчето. — Тя идва утре, нали?
— Да. — Той взе парче, но установи, че вече няма апетит. — Предполагам.
— Дали ще се навие да ни направи една?
— Нали днес ядем пица?
— И к’во от това? — Сет за секунди изгълта първото парче. — Така ще имаме възможност за сравнение. Добре е Грейс да си отвори заведение или нещо такова, та да не се налага да работи на толкова много места. Тя постоянно работи. Иска да купи къща.
— Така ли?
— Да. — Сет близна соса от пръста си. — Мъничка, но да е с градинка, за да има къде да си играе Обри, да си има кученце или други неща.
— Тя ли ти каза всичко това?
— Разбира се. Попитах я защо си съдира задника да чисти толкова много къщи и да работи в заведението на Снидли и тя ми каза, че го прави предимно заради това. И ако не изкара достатъчно, двете с Обри няма да си имат свое местенце, докато момиченцето не тръгне на детска градина. Сигурно и мъничка къща струва доста мангизи, а?
— Струва — отвърна Етан тихо. Припомни си колко доволен и горд се почувства, когато си купи своята къщурка на брега; какво бе означавало за него да види, че е успял. — А е нужно време, за да спестиш пари.
— Грейс иска да изплати къщата, преди Обри да тръгне на училище. А после щяла да започне да събира за колеж, така разправя. — Изсумтя и прецени, че ще се справи и с трето парче. — А Обри е още бебе. Има милион години, докато постъпи в колеж. Казах й го — добави, защото изпитваше задоволство да съобщи, че двамата с Грейс разговарят. — Тя се засмя и каза, че само преди пет минути на Обри й е поникнало първото зъбче. Не разбрах какво общо има.