— Имала е предвид, че децата растат бързо. — Тъй като апетитът му очевидно нямаше да се върне, Етан затвори капака на кутията и извади няколко банкноти. — Хайде да занесем останалото в работилницата. Утре сутрин не си на училище, да поработим още час-два.
Поработи повече от два часа. Веднъж захванал се, сякаш не можеше да спре. Така не си позволяваше да блуждае, да се чуди, да се притеснява.
Яхтата представляваше конкретна задача с определен срок. Тук знаеше точно какво трябва да прави, така както знаеше какво следва при лова на раци. В тази работа нямаше „може би“ или „ако“.
Етан продължи да работи дори след като Сет се сви върху старото одеяло и заспа. Шумът от инструментите очевидно не му пречеше, макар той да се чудеше как е възможно човек да спи, след като е погълнал почти цяла голяма пица.
Нощният хладен бриз мързеливо нахлуваше през отворените врати. Беше загасил радиото и сега се чуваше единствено плясъкът на водата.
Работеше бавно, внимателно, въпреки че съвсем ясно си представяше крайния резултат. Кам, разсъждаваше той, ще се справи с интериора. Него най го биваше по довършителните дърводелски работи. Филип беше най-добър в грубата работа и къде-къде по-умел във физическия труд, отколкото си признаваше.
Етан пресметна, че при това темпо лодката ще е готова и пусната във водата до два месеца. Ще остави сметките на Филип: да пресметне процентите и да изчисли печалбата. Парите щяха да отидат за адвокати, за работилницата и за храна.
Защо Грейс никога не му бе споменавала, че иска да купи къща?
Намръщи се замислено и посегна да вземе един болт. Въпросът не беше ли прекалено сериозен, за да го обсъжда с десетгодишно момче? Но пък, трябваше да признае, Сет я беше попитал. А самият той само й заяви, че не бива да работи толкова много, но не попита защо го прави.
Редно беше тя да си оправи отношенията с баща си, мина му през ума. Ако за пет минути двамата забравят за упоритата си гордост, характерна за семейство Мънроу, сигурно ще се разберат. Добре, забременяла е — Етан не се съмняваше, че Джак Кейси се е възползвал от младото, наивно момиче, и би трябвало да го разстрелят, — но с това вече бе свършено.
В неговото семейство никой никога не се сърдеше на другите. Караха се, естествено, а той и братята му дори често се бяха били помежду си, но след това всичко приключваше.
Вярно, неприятно му беше, когато Кам запраши за Европа, а Филип се премести в Балтимор. Стана толкова скоро след смъртта на майка им, че още се чувстваше уязвим. Всичко се промени, преди да успее да мигне. Направо го беше яд.
Но дори и след това никога нямаше да обърне гръб на единия или другия, ако имаха нужда от него. Както не се съмняваше, че и те няма да му обърнат гръб.
Струваше му се най-глупавото и загубено нещо Грейс да не потърси помощ, а баща й да не й я предложи.
Хвърли поглед към големия кръгъл часовник на стената над входните врати. Идея на Филип, сети се усмихнат. Настояваше да отбелязват колко време са работили, но доколкото Етан знаеше, само Филип записваше изработените часове.
Сега беше почти един; значи Грейс ще приключи работа след около час. Няма да е зле да натовари Сет в камиона и да се отбие да пийне едно „При Снидли“. Колкото… да провери как са нещата.
Тъкмо се накани да се надигне и чу момчето да простенва насън.
Значи пицата най-после си казва думата, реши Етан и поклати глава. Но същевременно му хрумна, че детството няма да е пълноценно, ако поне няколко пъти не те заболи стомахът от преяждане. Разкърши рамене и се приближи към спящото момче.
Наведе се, сложи ръка върху рамото на Сет и леко го разтърси.
Момчето скочи, замахвайки с юмрук.
Ударът се стовари в устата на Етан. Той изруга по-скоро от изненада, отколкото от внезапната силна болка. Парира втория удар и хвана Сет здраво за рамото.
— Задръж малко.
— Разкарай си ръцете от мен — извика той, озверял, отчаян и все още в лапите на съня. — Разкарай си шибаните ръце от мен!
Внезапно Етан проумя какво става. Досети се от израза в очите на Сет — истински ужас и необуздан гняв. Някога самият той изпитваше и двете едновременно, заедно с чувството за безпомощност. Пусна раменете на момчето и прошепна:
— Сънуваше.
Сет продължаваше да стои със стиснати юмруци. Неусетно беше заспал. Спомняше си само как се сгушва и слуша как Етан работи. И в следващия миг се озова в една от онези тъмни стаи, където вони на застояло, на мръсотия и на човешка плът, а от съседната стая долитат прекалено силни и животински звуци.