Сет избърса с юмрук сълзите, но вече не се срамуваше от тях.
— Аз винаги успявах да се спася. Понякога за малко да ме хванат, но винаги се измъквах. Никой от тях…
— Браво на теб.
— Но независимо от това исках да ги убия. Както и нея. Исках.
— Знам.
— Не ми се щеше да го казвам на никого. Рей май се досещаше и имам чувството, че и Кам знае. Не искам никой да си мисли, че… да ме погледне и да реши… — Не намираше думи да се изрази поради чувството за срам и стеснение, че някой ще го погледне и ще се досети какво е ставало или какво е могло да стане в онези мрачни смрадливи стаи. — Защо ми го разказа?
— Защото е важно да разбереш, че от това не си по-малко мъж.
Етан млъкна, знаейки, че Сет ще прецени дали да приеме истината, или не.
Срещу себе си Сет видя мъж: висок, силен, самоуверен, с мазоли по ръцете и спокойни очи. Една от тежестите, които смазваха душата му, се вдигна.
— Май си прав. — Усмихна се леко. — Имаш кръв на устните.
Етан прокара опакото на ръката си по устата; разбра, че са прекосили тънка граница.
— Добро кроше вадиш. Изненада ме. — Протегна ръка и разроши косите на Сет. Момчето продължи да му се усмихва. — Хайде да почистим — предложи Етан — и да се прибираме вкъщи.
Пета глава
Сутринта Грейс трябваше да свърши куп неща. Пусна първата пералня да се върти в седем и петнадесет, докато кафето завираше, а очите й почти се затваряха. Поля цветята на верандата и върху перваза на кухненския прозорец и широко се прозя.
Въздухът започна да се изпълва с аромата на кафе — това й вдъхна надежда, че ще се справи. Изми чашите и чиниите, които Джули бе използвала предишната вечер, докато се грижеше за Обри. Затвори пакета с картофен чипс и го прибра в шкафа, избърса и трохите от плота, където момичето бе хапвало, докато е говорило по телефона.
Джули Кътър не бе почитателка на реда, но обожаваше Обри.
В седем и половина — Грейс успя да изпие само половин чаша кафе — Обри се събуди.
Точна като слънцето, помисли си, като се отправи към спалнята до хола. Слънчево или дъждовно, делник или празник, биологичният часовник на Обри я будеше в седем и половина.
Грейс можеше да я остави да поседи в кошарката и да си допие кафето, но винаги с нетърпение очакваше този момент. Детето стоеше в кошарката — с разрешени от съня слънчеви къдрици, с поруменели бузки. Майка й помнеше първия път, когато влезе и я завари изправена на потреперващите си крачета, а личицето й сияеше от постигнатото и от изненада.
Сега вече стъпваше здраво. Вдигна единия крак, после другия, сякаш маршируваше. Засмя се високо, когато Грейс влезе в стаята.
— Мама, мама… Здрасти, мама.
— Здравей, бебчето ми. — Тя се наведе, за да получи първата прегръдка, и въздъхна. Съзнаваше каква късметлийка е. Изключено е на планетата да има дете с по-слънчева натура от нейното. — Как е моята Обри?
— Иска вън!
— Не се и съмнявам. Имаш ли пиш?
— Има пиш — съгласи се тя и се закикоти, когато майка й я взе от кошарката. Скоро ще трябва да започне да я приучава на хигиенни навици, помисли си Грейс, докато проверяваше пеленката на Обри.
Измиха зъбките, сресаха косите в миниатюрната баня, която беше боядисала в зелено.
Последва ритуалът със закуската. Детето искаше студени овесени ядки с банан, но без мляко. Постави ръчичка върху купичката, когато Грейс се приготви да налее млякото, и решително поклати глава.
— Не, мамо. Моля чаша.
— Добре, ще налеем млякото в чаша. — Тя напълни една и я постави върху таблата на детския стол до купичката. — Хайде, яж сега, че днес имаме много работа.
— К’во ще правим?
— Чакай да видим. — Грейс си препече филийка, докато обмисляше задачите за деня. — Първо ще довършим прането, после обещахме на госпожа Уест да измием прозорците й.
Работа поне за три часа, прецени.
— Трябва да отидем и на пазар.
Обри нададе радостно възклицание и уточни:
— Госпожица Луси.
— Да, ще видим госпожица Луси. — Детето много харесваше Луси Уилсън. Касиерката в супермаркета винаги я даряваше с усмивка и близалка. — После отиваме при семейство Куин.
— Сет!
По брадичката й потече мляко.
— Е, скъпа, не знам със сигурност дали ще си е вкъщи днес. Може да е излязъл с Етан на лодката или да е отишъл с приятели.
— Сет — повтори Обри решително.
— Ще видим.
Грейс избърса разпиляното.