— Етан.
— Може би.
— Кучета.
— Фулиш със сигурност.
Целуна Обри по косиците и си позволи лукса да изпие втора чаша кафе.
В осем и петнадесет Грейс започна да мие прозорци. Обри седеше на тревата и разглеждаше книжка с животни. През няколко секунди се чуваше или измучаване като на крава, или изгрухтяване като на прасе.
Докато вниманието на детето се насочи към кубчетата, Грейс приключи с външната страна на прозорците отпред и отстрани; всичко вървеше по план. Щеше да успее да си спази графика, ако госпожа Уест не се бе появила с високи чаши изстуден чай и желание да си побъбрят.
— Не знам как да ти се отблагодаря, че вършиш това за мен, Грейс.
Госпожа Уест, жена с доста внуци, беше донесла и напитка за Обри в ярка пластмасова чаша с изрисувани патета.
— С удоволствие го правя, госпожо Уест.
— Заради артрита вече не успявам да се справя както някога. А обичам прозорците ми да блестят. — Усмихна се и лицето й се покри с бръчки. — Ти наистина ги изчистваш до блясък. Внучката ми Лайла обеща да ги измие. Но, истината ти казвам, Грейс, много е разсеяна. Не знам какво ще излезе от нея.
Младата жена се засмя и започна следващия прозорец.
— Тя е само на петнадесет. Мислите и са заети с момчета, дрехи и музика.
— Кажи ми — прекъсна я госпожа Уест с енергично поклащане на главата, — защо на нейната възраст успявах да изчистя, докато мигнеш, изкарвах пари и не прекъсвах нещо, докато не го свърша? — Намигна. — Едва тогава се замислях за момчетата.
Засмя се и се усмихна широко на Обри.
— Много ти е хубаво момиченцето, Грейс.
— Слънцето на живота ми.
— И е добра. Лук, най-малкият син на моя Карли, не се задържа на едно място дори за две минути, непрекъснато е готов да направи някоя поразия. Миналата седмица го заварих да се катери по завесите в хола като котка. — Споменът я развесели. — Истинска напаст е.
— И Обри не винаги е послушна.
— Не ти вярвам. Не и с това ангелско лице. Скоро ще трябва да прогонваш момчетата със сопа. Хубава е като картина. Вече я видях да държи едно момче за ръка.
Грейс разклати бутилката и хвърли бърз поглед да се увери, че момиченцето й не е пораснало междувременно.
— Обри ли?
Госпожа Уест отново се засмя.
— Разхождаше се по кея с момчето на Куин — новото.
— О, със Сет. — Облекчението, което изпита, й се стори така глупаво, че Грейс остави бутилката и вдигна чашата. — Обри има слабост към него.
— Много привлекателно момче. Съученици са с моя Мат. Той ми разказа как Сет се е справил с онзи побойник Робърт преди няколко седмици. Крайно време беше някой да го направи. Как са в семейство Куин?
Тъкмо заради този въпрос възрастната жена беше излязла да побъбрят, но тя умееше да подхване отдалеч разговора.
— Добре са.
Госпожа Уест въздъхна. Това момиче не беше от разговорливите.
— Кам се ожени за истинска красавица. Но с него няма да й е лесно. Винаги е бил див.
— Според мен Анна ще се справи.
— Отидоха някъде в чужбина за медения си месец, нали?
— В Рим. Сет ми показа картичка от тях. Страшно е красиво.
— Никога не съм била в чужбина. — Това включваше и две трети от Съединените щати. — Скоро ли се прибират?
— След два дни.
— Х-м-м-м… Е, къщата безспорно се нуждае от жена. Направо не си представям как ще изглежда с четирима мъже. Вероятно ще мирише на мръсни чорапи като в гимнастически салон. А и не познавам мъж, който да се изпикава изцяло в тоалетната чиния.
Грейс се засмя и се върна при прозорците.
— Не са толкова ужасни. Истина е, че Кам поддържаше къщата доста прилично, преди да ме наемат. Но само Филип се сеща да си изпразни джобовете, преди да хвърли панталоните си в коша за пране.
— Ако това е най-лошото, значи не е толкова зле. Предполагам, че съпругата на Кам ще се заеме с къщата, когато се върнат.
Грейс стисна вестниците и сърцето й прескочи.
— Аз… Тя е на цял работен ден в градчето Принсес Ан.
— Най-вероятно ще се заеме с къщата — повтори госпожа Уест. — Всяка жена обича да поддържа къщата си по свой начин. А и така ще е най-добре за момчето. Нямам представа какво е мислил Рей, когато го е прибрал. Вярно, добър човек беше, но след като Стела почина… Мъж на неговата възраст да прибере момче… Не че вярвам и думичка, на онова, което чувам от време на време. Нанси Клармонт е най-ужасната. Устата й не спира да мели.
Госпожа Уест направи пауза с надеждата Грейс да заговори. Но тя продължи намръщено да работи.
— Знаеш ли дали застрахователният инспектор ще идва пак?
— Не — отвърна Грейс тихо. — Не знам, но не очаквам да се появи.
— Не виждам какво ги интересува в застрахователната компания откъде идва момчето. Дори Рей да се е самоубил — не казвам, че го е направил — не могат да го докажат, нали? Защото… — направи театрална пауза, както винаги когато изтъкваше този аргумент — … не са били там, нали?