Сложи внимателно дъщеря си на дивана и се завтече горе, за да смени спалното бельо и да пусне пералнята. После позвъни на монтьора, който се грижеше за колата й.
Отново се качи горе и смени спалното бельо. За да не се качва и слиза постоянно по стълбите, държеше препарати за чистене на всеки етаж. Захвана се с банята и не спря, докато всичко не заблестя.
Сега, каза си тя, за последен път, преди Кам и Анна да се върнат, всичко минава през ръцете й. Но вече беше решила — докато вървеше, след като колата я изостави, — че ще намери време да почисти отново в деня, когато ще се приберат.
Гордееше се със свършената работа. И всяка жена неминуемо ще забележи колко е подредено, колко са чисти ъглите, а и онези малки детайли, които говорят за изрядност. Жена като Анна, заета с работата си, ще разбере, че се нуждае от Грейс, нали?
Втурна се долу да провери дали Обри е добре, да измъкне дрехите от пералнята и да пусне втората партида.
Ще се погрижи в голямата спалня да има свежи цветя, когато младоженците се върнат. И ще извади от новите пешкири. Ще остави бележка на Филип да купи плодове и ще ги подреди в красивата купа на масата в кухнята.
Ще отдели време да лъсне пода, да изпере и да изглади завесите.
Окачаше дрехите на простора сръчно, но заниманието не й доставяше удоволствие както обикновено. И въпреки това привичните действия я успокояваха. Всичко ще се оправи някак.
Усети, че залита; тръсна глава, за да я избистри. Умората я завладя внезапно, като удар в брадичката. Ако си даде труда да пресметне откога е на крак, ще установи, че вече са минали седем часа, а предишната нощ спа само пет. Ала онова, което пресметна, бе, че й остават още дванадесет. А толкова се нуждаеше от кратък отдих.
Само десет минути, обеща си тя. И както правеше понякога в безкрайните дни, се излегна на тревата до простора и затвори очи. Десет минути ще й дадат възможност да си възвърне силите и пак ще й остане време да изтърка пода в кухнята, преди Обри да се събуди.
Етан се прибра с колата. Съкрати престоя в лодката и остави Джим и сина му да проверят останалите кошове. Сет запраши нанякъде с Дани и Уил. Смяташе да обядва набързо и да прекара следващите няколко часа в работилницата. Искаше да завърши кабината, а защо не и да подхване покрива на салона? Колкото повече работа свърши, толкова по-бързо Кам ще се захване с довършителните работи по интериора.
Понамали, защото зърна колата на Грейс отстрани на пътя; после рязко спря. Надникна под капака и поклати глава. Чудото се движеше на честна дума, прецени той. Не е редно тя да кара такава бричка. Ами ако проклетата машина реши да спре точно когато се прибира посред нощ от заведението?
Огледа я по-внимателно и въздъхна. Радиаторът беше сдал напълно; ако тя възнамерява да го подмени, просто ще я убеди да не го прави.
Ще й намери прилична кола на старо. Ще я оправи или ще помоли Кам, който разбира от двигатели. Няма да й позволи да кара такава таратайка, при това с детето вътре. Сепна се и отстъпи назад. Не беше негова работа. Как да не е, по дяволите, ядоса се той разгневен. Нали са приятели? Има право да помогне на приятел в беда, особено ако приятелят има нужда да го наглеждат.
А Господ е свидетел — независимо дали Грейс го съзнава, или не, — че тя има нужда да я наглеждат. Върна се при пикапа и подкара към къщи със свъсени вежди.
Готвеше се да затръшне вратата, но видя Обри заспала на дивана. Затвори вратата внимателно и тихо пристъпи към детето. Свитата в юмруче ръчичка лежеше на възглавницата до лицето. Не устоя и докосна малките, съвършени пръстчета. Синята панделка, която привързваше къдриците, се бе разместила и от това момиченцето изглеждаше още по-сладко.
Щеше му се детето да се събуди, преди да излезе. Но сега трябва да открие майката и да обсъдят въпроса с колата.
Вдигна глава — прекалено бе тихо, за да е горе. Отиде в кухнята и видя остатъците от закуската. Значи още не е стигнала дотук. Но пералнята беше пусната, а на простора се вееха дрехи.
Прекрачи прага и я видя. И изпадна в паника. Дори не знаеше какво да мисли. Знаеше единствено, че тя лежи на тревата. Да не е болна или наранена, питаше се той, забързан към нея. На крачка от Грейс разбра, че не е в безсъзнание, а просто спи.
Свита, като дъщеря си вътре, със стисната в юмрук ръка близо до лицето. Дишаше дълбоко и равномерно. Отпусна се на подкосените си крака и приседна до нея, за да изчака сърцето му да нормализира ударите си.
Седеше заслушан в плющенето на дрехите на простора, в плясъка на водата и в чуруликането на птиците. Чудеше се какво да предприеме.