Накрая въздъхна, наведе се и я взе на ръце. Тя се размърда, сгуши се в него и кръвта му се разгорещи прекалено, за да му е добре.
— Етан — пророни тя и си представи в просъница, че е легнал до нея на тревата. — Етан — повтори и прокара ръка по рамото му, от което съвсем го възбуди. — Етан — пророни трети път, но внезапно се сепна, дръпна се и се вторачи в него.
Очите й, замъглени от съня, блестяха от смайване. Устните й се свиха учудено. Руменина плъзна по страните й.
— Какво става? Какво има? — попита тя недоумяваща и засрамена.
— Ще дремнеш малко. Би трябвало да проявяваш здрав разум като Обри и да не лежиш на слънцето.
Знаеше, че тонът му е груб, но нищо не можеше да направи. Желанието да я има го бе стиснало за гърлото.
— Аз само…
— Изплаши ме до смърт, когато те видях на тревата. Реших, че си припаднала.
— Изтегнах се уж за няколко минути. Обри спеше и… Обри. Трябва да проверя как е.
— Току-що я нагледах. Всичко е наред. Щеше да е по-разумно, ако беше полегнала до нея на дивана.
— Не съм дошла тук да спя.
— Но все пак спеше.
— Само за няколко минути.
— Нужни са ти повече от няколко минути.
— Не е вярно. Просто нещата се объркаха днес, а и се почувствах уморена.
Той почти се развесели. Спря в кухнята — продължаваше да я държи на ръце — погледна я и се усмихна.
— Почувства се уморена, така ли?
— Да. Просто трябваше да отдъхна малко. Пусни ме, Етан.
Още не бе готов да го стори.
— Видях колата ти на пътя.
— Обадих се на Дейв и му казах. Ще отскочи да я види.
— И си дошла пеш с Обри на ръце.
— Не, шофьорът ми ни докара. Пусни ме, Етан.
Усещаше, че е готова да избухне.
— Е, можеш да освободиш шофьора си до края на деня. Аз ще ви откарам вкъщи, когато Обри се събуди.
— Сама ще се прибера. Едва започнах с чистенето. Трябва да продължа.
— Няма да позволя да вървиш пеша километър и половина.
— Ще се обадя на Джули. Тя ще дойде да ни прибере. Ти самият си имаш работа. Аз… закъснявам с моята — изрече почти отчаяно. — Няма да успея да се справя с всичко, ако не ме пуснеш.
Той я притегли.
— Не си кой знае колко тежка.
Желанието й се примеси с раздразнение.
— Ако искаш да кажеш, че съм кльощава…
— Нищо подобно. Просто имаш дребни кости. — И хубава гладка плът, която ги покрива. Пусна я, преди да се самозабрави. — Няма защо да се занимаваш с къщата днес.
— Напротив. Работата ми е необходима. — Нервите й бяха изопнати. Гледаше я така, че хем копнееше да се хвърли обратно в обятията му, хем да побегне през задната врата. Никога не бе изпитвала подобни противоречиви чувства; усещаше, че едва се владее. — Ще работя по-бързо, ако не си наоколо.
— Ще се разкарам веднага, щом се обадиш на Джули и се уверя, че е пристигнала да ви вземе.
Пресегна и махна пухчето от глухарче, полепнало по косата й.
— Добре.
Извърна се и гневно започна да набира номера на Джули. Дали пък не е най-добре, мина й налудничавата мисъл, ако Анна не я иска повече в къщата. Очевидно вече не може да е в компанията на Етан и десет минути, без напълно да се обърка емоционално. Продължи ли по този начин, неминуемо ще направи нещо, от което и двамата ще се почувстват неудобно.
Шеста глава
Етан нямаше нищо против да работи по яхтата нощем. Особено ако е сам. И без много настояване разреши на Сет и приятелите му да разпънат в задния двор палатка, където да спят през нощта. Така си осигури едновременно усамотение — нещо, което отдавна не бе имал — и време за работа, без да се налага постоянно да отговаря на въпроси или да слуша коментари.
Не че момчето не беше забавно. Всъщност той започна да се привързва към Сет. Първоначално го прие в живота си заради молбата на Рей. Ала привързаността и симпатията се появиха естествено и все повече се засилваха.
Което съвсем не означаваше, че хлапето не го изтощаваше с безкрайната си енергия.
Етан се залови с ръчна работа. Дори да се чувстваш бодър след полунощ, има вероятност да проявиш невнимание. Не желаеше да рискува електрическите инструменти да му откъснат някой пръст. А и му действаше успокоително сред тишина да лъска дървените повърхности, докато им придаде завършен вид.
До края на седмицата ще подготвят всичко за съединяването на корпуса и Сет можеше да продължи с лъскането. Ако Кам се захване веднага с долната палуба, а момчето не мърмори толкова много, че се занимавало само с шлайфане и лакиране, през следващите петнадесетина дни ще свършат добра работа.
Погледна часовника — времето бе доста напреднало. Прибра инструментите и почисти.
В един без петнадесет паркира пред кръчмата. Не възнамеряваше да влиза, но и не можеше да позволи на Грейс да извърви три километра до дома си. Затова се настани удобно, запали лампичката и се зачете в „Улица Консервна“.