— Идиот е онзи мъж, а аз просто си вършех работата.
— И за малко да те изнасилят. Оня кучи син напъха ръка под полата ти.
Тя още усещаше как я опипва. Почувства, че й се повдига, и преглътна с усилие.
— Така е, но подобни неща не се случват „При Снидли“.
— Току-що се случи, и то „При Снидли“!
— Постоянните клиенти не са такива. Този не е оттук. Беше…
— Беше в заведението. — Етан сви по алеята към къщата й, удари спирачки и рязко изключи двигателя. — Както и ти. Бършеше проклетия плот посред нощ, и то сама. И какво щеше да направиш, като приключиш? Да извървиш три километра пеша?
— Можех да позвъня на някого да ме прибере…
— … но си прекалено горда, да го направиш — завърши той вместо нея. — Предпочиташ да извървиш разстоянието на тези глупави високи токчета, но не и да помолиш за услуга.
Носеше гуменки в сакчето, но прецени, че с нищо няма да помогне, ако го спомене. Сакчето, сети се тя, остана в незаключената кръчма. Ще се наложи да се върне рано сутринта, да си прибере нещата и да заключи, преди шефът да се появи.
— Страшно ти благодаря за мнението ти относно моите провали, както и за лекцията. А също и че ме докара вкъщи.
Рязко отвори вратата, но Етан успя да я хване за ръката и да я притегли обратно.
— Къде, по дяволите, си тръгнала?
— Прибирам се. Ще си наквася упоритата глава и идиотския ум и си лягам.
— Още не съм приключил.
— Но аз приключих.
Отскубна се и скочи навън. Ако не беше с проклетите токчета вероятно щеше да успее. Но той застана пред нея и препречи пътя й, преди да направи и три крачки.
— Нямам какво повече да кажа — заяви тя студено.
— Слава Богу. Тогава ще ме изслушаш. Ако не се откажеш от работата си в заведението — което е редно да сториш — ще вземеш някои елементарни предпазни мерки. Надеждно превозно средство е първото.
— Не ми казвай какво трябва да правя!
— Млъкни!
Тя се подчини само защото онемя от смайване. Никога, откакто го познаваше, не го бе виждала такъв. На лунната светлина забеляза, че гневът в очите му не е намалял ни най-малко. По лицето му, като че ли издялано от камък, пробягваха сенки и го правеха остро, дори опасно.
— Ще се погрижим да си намериш кола, на която може да се разчита — продължи той със същия напрегнат тон. — И никога повече няма да затваряш заведението сама. Когато свърши смяната ти, искам някой да те съпровожда до колата и да изчака да тръгнеш.
— Това са глупости.
Той пристъпи напред. Не я докосна; дори не вдигна ръка, но тя неволно отстъпи. Сърцето й започна да бие прекалено учестено.
— Глупаво е да си въобразяваш, че си в състояние да се справиш с всичко сама. Омръзна ми вече.
Тя заекна.
— Омръзнало ти е?
— Да, и затова имам намерение да го прекратя. Не мога да направя много относно решението ти да се съсипеш от работа, но мога да направя нещо за останалото. Ако ти не се погрижиш в заведението да си в безопасност, аз ще се захвана. Ще престанеш да предизвикваш съдбата.
— Да я предизвиквам? — Обзе я неописуем гняв; изненада се, че не избухна. — Не съм предизвиквала нищо! Онзи проклетник просто не искаше да чуе за отказ, независимо колко пъти му го повторих.
— Точно за това говоря.
— Представа нямаш за какво говориш — просъска тя разпалено. — Справих се с него и щях да се измъкна…
— Как точно?
Картината в съзнанието му се обагри в червено: виждаше я притисната към барплота, с широко отворени очи, изплашена; лицето й — смъртнобледо, а очите й излъчват ужас. Ако не се бе появил…
Представата какво можеше да се случи окончателно унищожи самоконтрола му.
— Как точно? — настоя той. Притисна я към себе си и продължи: — Хайде, покажи ми как точно.
Тя започна да се извива, да се дърпа. Пулсът й се учести.
— Престани.
— Казваш му да спре и той ще те послуша, така ли? Особено като усети тялото ти до своето. — Така гъвкаво и прекрасно. — Знаел е, че няма какво да го спре и може да направи всичко.
Цялата пулсираше — сърцето, кръвта, главата.
— Нямаше… Щях да го спра.
— Спри мен тогава.
Говореше сериозно. Част от него копнееше тя да го спре; да каже, да направи нещо, за да преустанови тази лудост. Но устните му бяха върху нейните: груби и настойчиви, изпитващи потребност да я погълнат.
Тя простена, устните й откликнаха, разтвориха се в отговор на неговите и той си загуби ума.
Повлече я настрани, положи я на тревата и се намери отгоре й. Силното му желание изригна и се превърна в безразсъдна алчност, в примитивна похот. Нахвърли се върху устните й като изгладнял вълк.