Карол вдигна безпомощно ръце. Обичаше и съпруга си, и дъщеря си. Но не винаги успяваше да ги разбере.
— Никой не е в състояние да разговаря с вас, когато на лицето ви се появи този израз. Просто не знам защо си хабя думите.
Дъщеря й се усмихна.
— И аз. — Пристъпи, наведе се и целуна майка си по бузата. Грейс, висока близо метър и осемдесет, стърчеше поне с петнадесет сантиметра над Карол. — Благодаря ти, мамо.
Както винаги Карол омекна и прокара ръка през късите си къдрави коси — някога естествено руси като на дъщеря й и на внучката й. Сега обаче подпомагаше природата с боя.
Страните й, розови и закръглени, имаха изненадващо гладка кожа, като се има предвид колко обичаше да стои на слънце. Но пък полагаше грижи за лицето си. Вечер не си лягаше, без да си сложи крем.
Да си жена, според Карол Мънроу, не беше просто съдба. Беше преди всичко задължение. Гордееше се, защото независимо от предстоящия й четиридесет и пети рожден ден продължаваше да прилича на порцеланова кукла, както твърдеше съпругът й навремето.
По онова време я ухажваше и си даваше труда да е романтичен.
Напоследък обикновено забравяше подобни комплименти.
Но беше добър, помисли си тя. Грижеше се за семейството, беше верен съпруг и почтен в бизнеса. Тя знаеше къде е проблемът му — мекото му, лесно ранимо сърце. Грейс го нарани просто защото не се държа като идеалната дъщеря, както той очакваше.
Подобни мисли я занимаваха, докато помагаше на дъщеря си да съберат всичко необходимо за Обри. Според нея съвременните деца имаха нужда от прекалено много неща. Навремето тя хвърляше няколко пелени в торбата, грабваше Грейс и двете потегляха.
Сега нейното бебе си имаше свое бебе. Грейс е добра майка, призна тя, наблюдавайки усмихната как двете с Обри внимателно подбират точно коя плюшена играчка ще има привилегията да посети къщата на баба. Карол трябваше да признае, че Грейс е дори по-добра майка от нея. Малката слушаше, преценяваше, обмисляше. Вероятно така е по-правилно. Едно време тя често първо решаваше, а после изискваше. Грейс бе толкова послушно дете, че тя почти не се замисляше какви потребности таи в себе си.
И продължаваше да изпитва чувство на вина, защото знаеше мечтата й да стане танцьорка. Вместо да го приеме сериозно, тя отмина желанието й като детинска фантазия. Не помогна на дъщеря си в това отношение, не я окуражи, не й повярва.
Уроците по балет бяха съвсем естествено занимание за момиченцето. Ако имаше син, щеше да се погрижи да спортува в младежката лига. „Е — помисли си тя, — тогава нещата се правеха така: за момичетата — балетни пантофки, за момчетата — бейзболни ръкавици. Защо трябва да е по-сложно?“
Ала Грейс се оказа по-сложна, призна Карол. А тя не го прозря. Или не бе искала да го прозре.
Осемнадесетгодишната Грейс, спестила пари от работата през лятото, искаше да отиде в Ню Йорк, за да учи балет; помоли я да й помогне за разходите, а тя й каза да не върши глупости.
Току-що завършилите гимназия млади момичета не хукваха за Ню Йорк, и то сами. Мечтите да станат балерини трябваше да се превърнат в мечти да станат булки и да облекат бели рокли.
Но Грейс, твърдо решена да се посвети на танца, се обърна към баща си — помоли го парите, заделени за колеж, да отидат за обучението й в Ню Йорк.
Пит отказа, естествено. Вероятно малко грубичко, но само защото искаше всичко да е за добро. Просто проявяваше здрав разум, като се грижеше за своето малко момиченце. И Карол го подкрепи напълно. Тогава.
Но тя виждаше как дъщеря й работи неуморно, как пести всеки цент, месец след месец, и разбра, че желанието й да замине е непоколебимо. Опита да склони съпруга си да я пусне.
Той не отстъпи. Нито пък Грейс.
И тогава, когато беше едва на деветнадесет, се появи Джак Кейси. И всичко приключи.
Не съжаляваше за появата на Обри на бял свят. Съжаляваше за друго: бременността, прибързаната женитба и още по-прибързания развод задълбочиха пропастта между баща и дъщеря.
„Станалото — каза си тя — не може да се промени.“ Хвана Обри за ръка, за да я отведе при колата.
— Сигурна ли си, че Дейв ти е намерил добра кола?
— Така твърди.
— Е, той знае. — Карол му се доверяваше, нищо че именно той нае Джак Кейси. — Нали ти казах да вземеш моята за известно време. Така ще можеш да изчакаш.
— И тази ще ми свърши работа. — Нямаше представа каква кола й е избрал Дейв. — Ще оправим документите по покупката в понеделник и отново ще съм моторизирана.
Грейс завърза Обри с предпазните колани, настани се и изчака майка й да подкара.