— Хайде! Хайде! Хайде! Бързо, бабо — настоя Обри и накара Карол да се изчерви; Грейс вдигна изненадано вежди.
— Нали не си карала пак с превишена скорост?
— Познавам тези пътища като петте си пръста и никога не са ме глобявали.
— Защото ченгетата не успяват да те хванат — уточни дъщеря й и се засмя.
— Кога се прибират младоженците? — попита Карол. Не просто се интересуваше, но и искаше да сменят темата.
— Тази вечер към осем. Искам да дооправя къщата и да приготвя нещо за хапване, в случай че са гладни.
— Съпругата на Кам сигурно ще ти е благодарна. Каква красива булка беше. Никога не съм виждала по-прекрасна. Нямам представа откъде успя да си набави рокля, след като момчето едва й остави време да си направи плановете.
— Сет каза, че е отскочила до Вашингтон, а воалът бил на баба й.
— Великолепно. Навремето и аз запазих моя воал. Винаги съм си представяла колко хубаво ще ти стои…
Веднага съжали за думите си.
— Е, щеше да изглежда малко странно да се явя с него в кметството.
Карол въздъхна и отби в алеята към къщата на семейство Куин.
— Ще го сложиш следващия път.
— Никога вече няма да се омъжа. Не ме бива за тази работа. — Докато майка й посрещна изявлението със зяпнала уста, Грейс бързо излезе от колата, наведе се и звучно целуна Обри. — Бъди послушно момиченце, чуваш ли, и не позволявай на баба да ти дава прекалено много сладко.
— Баба има шоколад.
— Да не мислиш, че не знам? Довиждане, бебче. Довиждане, мамо. Благодаря.
— Грейс… — Какво да каже? — Защо не ми позвъниш, когато приключиш тук? Ще дойда да те взема.
— Ще видим. Не я оставяй да те разиграва — добави и бързо изкачи стъпалата към верандата.
Беше разпределила времето си добре. Сега всички са в работилницата. Твърдо реши да не се притеснява от случилото се преди две вечери. Но все пак в момента се чувстваше притеснена, нуждаеше се от време, за да се успокои, преди отново да се срещне с Етан.
Къщата им винаги излъчваше топлота и гостоприемство. Грижите за нея я успокояваха. Имаше особена причина да работи тук днес следобед и се залови старателно да свърши каквото беше намислила. Анна ще се прибере в безупречно чиста и подредена къща, с ухание на цветя, повтаряше си тя, докато прокарваше парцала по пода, за да заблести.
Една жена не бива да се връща от медения си месец и да завари прах и мръсотия. А Господ е свидетел, че мъжете от семейство Куин бързо сътворяват и двете.
Нужна е тук, по дяволите. Всичко, което прави, го доказва.
Посвети повече от обичайното време за най-голямата спалня: внимателно подреди цветята, които изпроси от Айрини; поне десет пъти смени мястото на вазата. Накрая си каза, че Анна и без това ще я сложи там, където намери за добре. Вероятно ще размести и всичко останало. Сигурно направо ще подмени всичко, реши Грейс, докато гладеше изпраните пердета, така че да няма и най-малка гънчица.
Като градско чедо Анна едва ли ще остави старите мебели. Сигурно ще подмени всичко с кожа и стъкло, красивите вещи на доктор Куин ще заминат на тавана, за да направят място на странни скулптури и предмети.
Стисна зъби, докато окачаше пердетата и ги наместваше да стоят бухнали.
Ще покрие прекрасния дървен под с моден мокет и ще боядиса стените в ярки тонове, от които да те заболят очите. На път към банята, където искаше да постави купичка с ранни розови пъпки, почувства колко неприязън е натрупала.
Всеки с капчица здрав разум би разбрал, че къщата се нуждае единствено от малко грижа, малко цвят тук-там. Ако тя имаше думата…
Спря и си даде сметка, че стои със скръстени ръце, а лицето й, отразено в огледалото над мивката, изразява гняв.
— Грейс, какво не е наред с теб? — Поклати глава и се надсмя на себе си. — От една страна, никой не те пита, от друга — откъде си сигурна, че ще промени нещо?
Но има такава възможност — компромисно обобщи. А веднъж промениш ли нещо, вече нищо не е същото.
Не се ли получи точно така между нея и Етан? Нещо се промени и сега, изпълнена със страх и надежда, тръпнеше, че нещата няма да са вече същите.
Мисли за нея, припомни си тя и въздъхна, все така загледана в отражението си. И какво ли мисли? Не е красавица и не е сексапилна. От време на време привлича вниманието на мъжете — знаеше го, — но никога не успява да го задържи.
Не е кой знае колко интелигентна, не умее да води разговори или да флиртува. Джак веднъж й каза, че е олицетворение на стабилността. И дори убеди и двамата — за известно време, — че именно това желае. Но стабилността не е качество, което привлича мъжете.
Ако скулите й са по-високи или трапчинките — по-дълбоки… Или ако миглите й са по-гъсти и по-тъмни…