Какво ли си мисли Етан, когато я погледне? Мечтаеше да има куража да го попита.
Взря се отново в лицето си — стори й се, че е съвсем обикновено.
Но когато танцуваше, не беше обикновена. Чувстваше се красива и преди всичко грациозна — заслужаваше името си. Замечтано се понесе с танцова стъпка. Готова бе да се закълне, че тялото й въздъхна от удоволствие. Носеше се с познато, заучено движение и приключи с бавен пирует.
— Етан! — изпищя тя пребледняла, като го съзря на прага.
— Не исках да те стресна, но не исках и да те прекъсна.
— О… — Засрамена грабна парцала. — Просто… довършвах тук.
— Винаги си танцувала прекрасно. — Верен на обещанието си да възстанови нещата помежду им, й се усмихна приятелски. — Винаги ли танцуваш в банята, след като я изчистиш?
— Не го ли правят всички? — Постара се да му отвърне със същата усмивка, но усещаше, че страните й продължават да пламтят. — Смятах да свърша, преди да се приберете. Вероятно подовете са ми отнели повече време, отколкото очаквах.
— Добре изглеждат. Фулиш вече се плъзна по тях. Изненадан съм, че не си го чула.
— Мечтаех. Представях си… — Спря погледа си на него: мръсен, потен и изцапан с бог знае какво. — Да не би да се готвиш да се къпеш тук?
Веждите му се стрелнаха нагоре.
— Имах такива намерения.
— Не, не може.
Отстъпи пред решителността. Добре съзнаваше как мирише в момента. Това бе едната причина да отстъпи, но другата бе нейната свежест и привлекателност. Обеща си да не я докосва отново и този път възнамеряваше да удържи думата си.
— Защо не?
— Защото не разполагам с достатъчно време да почистя повторно след теб нито тук, нито банята долу. Тепърва трябва да изпържа пилето. Мисля да направя и картофена салата, за да ти спестя грижата да претопляш вечерята, когато Кам и Анна пристигнат. После ми остава кухнята. Етан, няма да имам никакво време.
— Виждали са ме да забърсвам банята, след като съм я използвал.
— Не е същото. Просто няма да я използваш.
Раздразнен, той свали шапката си и прокара ръка през косата.
— Е, това наистина ще се окаже проблем, защото тук има трима мъже, които мечтаят да отстранят няколко пласта мръсотия от себе си.
— Разполагате с цял залив пред вратата на къщата.
— Но…
— Заповядай. — Бръкна в шкафа под мивката и извади калъп сапун. По дяволите, няма да допусне да пипнат новите сапуни, които току-що остави в поставката. — Ще ви дам пешкири и чисти дрехи.
— Но…
— Хайде, Етан, върви и кажи на останалите какво съм наредила. — Напъха сапуна в ръцете му.
Той погледна намръщено към сапуна, после към нея.
— Да не мислиш, че ще ни гостува кралската фамилия? По дяволите, Грейс, няма да се съблека гол, за да се топна в залива.
— О, сякаш никога не си го правил.
— Не и пред жена.
— Един-два пъти съм виждала голи мъже, а и съм прекалено заета, за да правя снимки на теб и на братята ти. Етан, посветих по-голямата част от деня си да докарам къщата до блясък. Няма да позволя да я изцапате.
Възмутен, пъхна сапуна в джоба: да спориш с жена, която вече е решила нещо, е толкова неприятно и безсмислено, колкото и да удряш главата си в тухлена стена — така смяташе той.
— Ще взема проклетите пешкири.
— Не, не ти. Ръцете ти са мръсни. Аз ще ги донеса.
Мърморейки, той се спусна долу. Филип реагира на предстоящото къпане в залива с безразлично свиване на раменете. Сет го посрещна с истински възторг. Изхвърча навън, подвикна на кучетата да го последват и като хвърляше в движение обувки, чорапи, фланелки и панталони, запраши към кея.
— Сигурно никога повече няма да склони да се изкъпе като хората — отбеляза Филип, докато сядаше, за да се събуе.
Етан остана прав. Не възнамеряваше да свали нищо от себе си, преди Грейс да донесе пешкирите и дрехите и да се прибере вътре.
— Какво правиш? — попита той, видял как брат му измъква през главата мръсната потна тениска.
— Свалям си тениската.
— Облечи се. Грейс ще се появи всеки момент.
Филип го стрелна с поглед, но щом установи, че брат му говори напълно сериозно, се засмя.
— Стегни се, Етан. Широкоплещестата ми мъжествена гръд едва ли ще я изкара от равновесие.
За доказателство той скочи и дари идващата през моравата Грейс с широка усмивка:
— Разбрах, че ще има пържено пиле — подметна той.
— Ей сега се залавям с него. — Тя подреди на кея пешкирите и дрехите на спретнати купчинки и се усмихна по посока на Сет и двете джапащи във водата кучета, защото си представи как са изплашили и риби, и птици на километър наоколо. — Явно им харесва разрешението.
— Защо не се топнеш с нас — предложи Филип и бе готов да се закълне, че чува как зъбите на Етан изскърцват. — Можеш да ми изтъркаш гърба.