Тя се засмя и се наведе да събере захвърлените дрехи.
— Отдавна не съм се къпала гола в залива, но колкото и примамливо да звучи, имам прекалено много работа в момента. Дайте ми и останалите дрехи, за да ги изпера, преди да тръгна.
— С удоволствие — съгласи се Филип.
Посегна да разкопчее колана, но усети как Етан го сръгва с лакът в ребрата, преди да се обади:
— Ще ги изпереш по-късно, ако си решила. Заминавай в къщата.
— Срамежлив е — подхвърли Филип и сви вежди. — За разлика от мен.
Младата жена отново се засмя, но тръгна към кухнята, за да ги остави сами.
— Не бива да се държиш така с нея — промърмори брат му.
— Така се държа от години — отвърна той и с удоволствие свали мръсните джинси.
— Сега е по-различно.
— Защо? — Накани се да свали копринените боксерки, но зърна изражението му. — Аха! Защо не ми каза?
— Какво да ти кажа?
Понеже Грейс влезе в къщата и не допускаше, че е залепила нос за прозореца, започна да сваля ризата си.
— Винаги ме е впечатлявал гласа й.
— Ъ…
— Такъв гърлен — продължи да го дразни Филип, — нисък, плътен и сексапилен.
Етан стисна зъби и докато сваляше работните си ботуши, процеди:
— Не е нужно да слушаш толкова внимателно.
— Какво да правя? Имам отличен слух. И отлично зрение — добави, преценявайки разстоянието помежду им. — И доколкото виждам, всичко останало също й е наред. Устните й са изключително привлекателни, плътни, оформени. Изглеждат ми съблазнителни.
Дълбоко поемайки дъх, Етан свали джинсите си.
— Да ме ядосаш ли искаш?
— Опитвам се.
Етан се изправи и изпитателно изгледа брат си.
— Как да те метна във водата — с главата надолу или с краката?
Доволен, Филип се ухили.
— Точно същото се канех да те попитам.
Двамата се изгледаха за миг и се втурнаха един към друг; сборичкаха се под радостните възгласи на Сет, дърпайки се взаимно към водата, в която накрая цопнаха.
„Олеле! — помисли си Грейс, застанала до прозореца. — Олеле.“ Дори да е виждала по-впечатляващи мъже, не можеше да се сети кога. Уж възнамеряваше да хвърли само бегъл поглед. Наистина. Просто едно невинно надничане. Но когато Етан свали ризата…
Е, по дяволите, тя не е светица. И какво ще навреди, ако погледа?
Беше толкова привлекателен. Господи, да го усети отново в ръцете си за пет минути, и ще умре като щастлива жена. Защо пък да не стане! Той не е безразличен към нея, както винаги бе предполагала.
Нямаше нищо безразлично в начина, по който устните му се впиваха в нейните или ръцете му се плъзгаха по тялото й.
Побърза да се отдръпне от прозореца. Знаеше как да се справя с бушуващи в нея желания — впуска се в работа, докато преминат.
Но кой да я вини, че мисълта й не е изцяло заета с пилето, което пържи?
Белеше картофите за салатата, а пилето още се пържеше, когато влезе Филип. На мястото на потния работник се появи изтънчен, привлекателен, небрежно елегантен мъж. Намигна й.
— Тук ухае божествено.
— Направих повечко, за да имате какво да хапнете утре на обяд. Хвърли, ако обичаш, мръсните дрехи в пералнята. Ще се погрижа за тях след минутка.
— Не знам какво бихме правили без теб.
Прехапа устни и се помоли останалите да са на същото мнение.
— Етан още ли е във водата?
— Не. Заедно със Сет чоплят нещо по лодката. — Филип отиде до хладилника и извади бутилка вино. — Къде е Обри днес?
— При майка ми. Току-що ми позвъни, искала да я задържи още малко. Някой ден сигурно ще се предам и ще позволя да пренощува при нея. — Погледна изненадано чашата студено вино, което й подаваше. — О, благодаря. — Нищо не разбираше от вина, но отпи, защото така се очакваше да постъпи. Вдигна вежди. — Не прилича на онова, което сервират „При Снидли“.
— И аз така мисля. — Предположи, че домашното бяло вино „При Снидли“ едва ли се различава от конска пикня. — Как вървят нещата там?
— Чудесно.
Съсредоточи се върху пилето, като се питаше дали Етан е споменал за инцидента. Едва ли, прецени тя, понеже Филип не продължи да я разпитва. Отпусна се и го остави да я забавлява, докато работи.
Той умееше да разказва разни истории, да води лек, непринуден разговор. Беше интелигентен и преуспял, но никога не я накара да се почувства глупава. И по някакъв приятен начин я караше да се чувства малко по-женствена, отколкото преди да се появи в кухнята.
Затова, когато Етан влезе, Грейс се смееше. Филип седеше и отпиваше от виното, а тя довършваше приготвянето на вечерята.
— Преувеличаваш.