— Честна дума, така беше. — Той сложи ръка на сърцето си, за да покаже, че говори истината и се ухили на брат си. Надигна се, заобиколи масата, за да я целуне. — Благодаря ти, че ни храниш, скъпа. — После, подсвирквайки си, тръгна към вратата с думите: — Трябва да се обадя по телефона.
Все още развеселена, Грейс постави купата с картофена салата в хладилника.
— Всичко е готово. Можете да хапнете, когато огладнеете. Дрехите ви са в сушилнята. Не ги оставяйте там след като се извърти, защото ще останат смачкани. — Докато говореше, се движеше из кухнята и подреждаше това онова. — Бих ги сгънала, но закъснявам.
— Ще те откарам до вкъщи.
— Много ще съм ти благодарна. В понеделник ще взема колата, но дотогава…
Сви рамене и хвърли последен поглед, за да се увери, че нищо не е забравила.
— Как ще отидеш на работа? — попита Етан, вече в пикапа.
— Джули ще ме откара. А после Снидли лично ще ме отведе вкъщи. — Прочисти си гърлото. — Когато му казах какво се е случило, много се разстрои. Готвеше се да одере Стийв, но при дадените обстоятелства… Имат момченце, между другото. Кръстили са го Джеръми.
— Чух — лаконично отвърна младият мъж.
Тя предпазливо си пое дъх, преди да подхване:
— А за онова, което се случи след това, Етан…
— Имам да кажа нещо по въпроса. — Изговаряше внимателно и предпазливо всяка дума. — Не биваше да ти се ядосвам. Беше изплашена, а аз ти се развиках, вместо да се уверя, че си добре.
— Знаех, че не си ми сърдит истински. Просто…
— Трябва да се доизкажа — прекъсна я той, но изчака да свие по алеята към къщата й. — Не трябваше да те докосвам и си обещах никога да не се повтори.
— Но аз исках да ме докосваш.
Макар тихо изречените думи да предизвикаха спазъм в стомаха му, той поклати глава.
— Няма да се повтори. Имам причини, Грейс. Основателни. Ти не знаеш и не би разбрала.
— Няма как да разбера, ако не ги споделиш.
Нямаше да й каже нито какво е правил, нито какво са му правили. И от какво се страхува, че все още продължава да се таи в него и е готово да изскочи, ако не внимава.
— Това са лични причини. — Извърна се към нея, защото смяташе за редно да я гледа в лицето, когато й казва: — Можех да те нараня и за малко не го сторих. Няма да се повтори.
— Не се страхувам от теб.
Посегна да го докосне, да го погали по бузата, но той улови ръката й и я спря.
— Никога няма да стане нужда да го изпиташ. Държа на теб. — Стисна ръката й и я пусна. — Винаги е било така.
— Вече не съм дете и няма да се счупя, ако ме докоснеш. Искам да ме докоснеш.
Устните й са привлекателни, плътни, оформени, припомни си думите на Филип. А Етан вече знаеше и колко са вкусни.
— Знам и именно затова ще се опитаме да забравим станалото онази вечер.
— Няма да го забравя — прошепна тя и така го погледна с нежните си, пълни с копнеж очи, че възпламени кръвта му.
— Няма да се повтори. Затова стой настрана от мен известно време — изрече с отчаяние, докато се пресегна да отвори вратата от нейната страна. — Сериозно говоря, Грейс. Стой настрана от мен известно време. Имам си достатъчно грижи.
— Добре, Етан. — Няма да го моли. — Щом така искаш.
— Точно това искам.
Този път не я изчака да влезе в къщата, а потегли, щом тя слезе и затвори вратата.
За пръв път от много години се замисли сериозно дали да не се напие.
Осма глава
Сет дебнеше кога ще пристигнат. Като извинение да се мотае в предния двор послужиха кучетата. Е, не беше съвсем неточно, помисли си той. Нали се опитваше да научи Фулиш не само да гони оръфаната топка, но и да я носи обратно, както правеше Саймън. Проблемът беше, че Фулиш я връщаше, но после очакваше да се бори с него, за да я получи.
Не че Сет имаше нещо против. Разполагаше със запас от топки, пръчки и едно старо въже, което Етан му даде. Беше готов да ги мята и да се бори за тях, докато кучетата са склонни да тичат. Което, по негова преценка, можеха да правят непрекъснато.
Но докато играеше с кучетата, се ослушваше за приближаваща се кола.
Знаеше, че са на път за вкъщи, защото Кам им телефонира от самолета; най-върховното нещо според представите на Сет. Нямаше търпение да сподели с Дани и Уил как е разговарял с Кам, докато той е летял над Атлантическия океан.
Вече погледна в атласа — видя къде е разположена Италия и по-точно Рим. Прокара няколко пъти пръст напред-назад между Рим и залива Чесапийк и до източния бряг на Мериленд, където се намираше Сейнт Кристофър.
На моменти се опасяваше, че няма да се върнат. Представяше си как Кам се обажда и съобщава, че са решили да останат, защото той отново ще се посвети на състезанията.