Знаеше, че Кам е живял къде ли не и се е състезавал с яхти, коли и мотоциклети. Рей му разказа, а в кабинета имаше дебел албум, пълен с всевъзможни изрезки от вестници и списания за спечелените от Кам състезания. И с колко жени се е познавал.
Знаеше още, че Кам е спечелил важно състезание точно преди Рей да се блъсне с колата в телефонния стълб и да умре.
Филип най-после го откри в Монте Карло. Сет намери в атласа и Монте Карло и установи, че градът не е много по-голям от Сейнт Кристофър. Там обаче имаше дворец, елегантни казина и дори принц.
Кам се завърна вкъщи, преди Рей да почине. На момчето му беше известно, че не възнамеряваше да остане дълго, но въпреки това остана. След като се посдърпаха нещо, Кам му съобщи, че няма да ходи никъде. Винаги са спорили и сега ще бъде същото.
Да, но всичко това се случи, преди Кам да се ожени и преди да се върне в Италия. Сет се тревожеше да не би младоженците да го забравят, а също и дадените обещания.
Но те се връщаха.
Не искаше да се досетят, че ги чака, че се вълнува от пристигането им. Не разбираше защо се чувства така. Отсъстваха само две седмици, а и Кам беше такъв досадник.
А сега и Анна ще живее вече тук; всички ще му натякват да внимава какво говори, защото в къщата има жена.
Малко се притесняваше, че Анна сигурно ще промени някои неща. Какво от това, че като социална служителка отговаря за него? Може да й писне да има хлапе в къщата. И разполага с власт да го отпрати.
Припомни си обаче колко готино и честно се държеше винаги с него; от момента, когато седнаха да говорят в училищния бюфет.
Но да работиш по даден случай е едно, а да живееш в една къща с обекта на случая е съвсем друго, нали?
А може би — просто може би — се е държала гот, защото й е било приятно и Кам да се навърта наоколо. Искала е да се омъжи за него. И сега нищо не налага да се държи по този начин. Защо например да не впише в някои от своите отчети, че е по-добре да го преместят някъде?
Е, ще си отваря очите и ще види. Все ще успее да избяга, ако нещата тръгнат на зле. Но от самата мисъл стомахът му се свиваше на топка, както никога досега.
Искаше да остане тук; да тича из двора и да мята пръчки на кучетата; да става от леглото още по тъмно, да закусва заедно с Етан и да ходят на лов за раци; да помага в работилницата или да се отбие при Дани и Уил.
Да яде истинска храна, когато е гладен, и да спи в легло, което не мирише на нечия пот.
Рей му обеща всичко това и макар Сет никога да не бе вярвал на никого, на него му повярва. Рей може и да му е баща, а може и да не е. Но той знаеше, че плати на Глория много пари. Сега вече мислеше за нея като за Глория, а не като за своя майка. Така поставяше по-голямо разстояние помежду им.
А сега Рей е мъртъв; но той накара синовете си да обещаят, че ще се грижат за него в къщата до водата. Според Сет идеята едва ли им е допаднала особено, но те обещаха. А той вече се убеди, че братята Куин държат на дадената дума.
Ако сега я нарушат, знаеше, че ще е наранен по-дълбоко от всякога.
Затова чакаше и щом чу колата, му премаля от вълнение и нерви.
Саймън излая два пъти за поздрав, но Фулиш вдигна страхотна врява. Елегантната бяла кола зави по алеята и двете кучета се втурнаха натам с развети като знамена опашки. Сет натика изпотените си от притеснение ръце в джобовете и нехайно ги последва.
— Здравей — поздрави го Анна с лъчезарна усмивка.
Сет виждаше с какво е пленила Кам. Самият той няколко пъти тайничко рисува лицето й. Много обичаше да рисува. Точното му око на художник оценяваше правилните й черти, тъмните бадемови очи, гладката златиста кожа, пълните устни и екзотичните скули. Вятърът развяваше тъмните й къдрици. Халката на ръката й проблесна, докато слизаше от колата.
И го свари неподготвен за прегръдката, която последва.
— Какво великолепно посрещане!
Макар да се изненада и да му се щеше да поостане сгушен в нея, той се отдръпна.
— Ами… Просто си играех с кучетата. — Погледна към Кам. — Здравей.
— Здрасти, хлапе. — Строен, смугъл, с малко опасни пламъчета в очите, Кам се измъкна от колата. Усмивката му бе по-бърза от тази на Етан и по-остра от тази на Филип. — Тъкмо навреме да ми помогнеш за багажа.
— Е, добре. — Сет погледна към купчината багаж върху покрива на колата. — Вие не се помъкнахте натам с толкова много боклуци.
— Там понакупихме и малко италиански боклуци.
— Не можех да се спра — обади се Анна и се засмя. — Наложи се да купим допълнителен куфар.
— Два — уточни Кам.
— Единият е съвсем малък, така че не се брои.
— Щом казваш. — Съпругът й отвори багажника и измъкна обемист тъмнозелен куфар. — Предоставя ти се възможност да носиш онзи, дето не се брои.