— Няма нужда, Грейс. Иди да си починеш. Нали довечера си на работа „При Снидли“?
— Имам време… А и обещах на Сет Ламята.
Раздвижи се неловко, понеже Етан продължаваше да я гледа втренчено. Отдавна се беше примирила, че настойчивото му взиране кара кръвта й да кипва. Е, още един от малкото й житейски проблеми, примирено си помисли.
— Какво има?
Прокара ръка по бузата, защото предположи, че се е изцапала.
— Нищо. Е, щом искаш да сготвиш, ще трябва да ни помогнеш и да го изядем.
— С удоволствие. — Отпусна се и понечи да вземе кофата и парцала от него, за да ги прибере. — Обри обожава да стои с теб и Сет. Защо не отидеш при тях? Имам още малко пране и ще приготвя вечерята.
— Ще ти помогна.
— В никакъв случай. — И в това отношение проявяваше характерната си гордост. Плащаха й, за да свърши работата. Цялата работа. — Иди при децата в предната стая. И не забравяй да попиташ Сет за контролното по математика, което са им върнали днес.
— Как се е представил?
— Пак е получил шестица.
Тя намигна и отпрати Етан. Сет е такъв умник, помисли си, тръгнала за мокрото помещение до кухнята. Ако и тя боравеше така добре с цифрите, нямаше да прекара гимназиалното си обучение в безполезни мечти.
Щеше да е овладяла истински занаят, а не както сега да сервира напитки, да чисти чужди домове и да лови раци. Щеше да има професия, на която да разчита, когато се оказа, че е изоставена и бременна, а всичките й мечти да стане танцьорка — разбити.
И без това мечтата й нямаше реално покритие, повтори си, докато вадеше дрехите от сушилнята. Розови сънища, би казала майка й. Но истината беше, че само две неща я интересуваха: да танцува и Етан Куин.
Не получи и двете.
Въздъхна леко и допря топлия чаршаф от коша до бузата си. Чаршафа на Етан; същия, който взе от леглото му днес. Бе усетила дъха му върху него и за миг си позволи да си представи, че двамата се любят на един от тези чаршафи в къщурката му.
Но с мечти работата не се свършваше, нито се плащаше наемът, нито се купуваха необходимите и желани неща за малкото й момиченце.
Започна сръчно да сгъва чаршафите и да ги подрежда върху сушилнята. Няма нищо срамно да си изкарва прехраната, като чисти къщи или поднася питиета. И с двете се справяше добре. Хората имаха нужда от нея; чувстваше се полезна. Това трябваше да я задоволява.
Определено не бе нужна или полезна на мъжа, чиято съпруга беше за кратко. Ако се обичаха истински, щеше да е различно. Тя изпитваше болезнена необходимост да принадлежи някому, да е желана. За Джак… Грейс поклати глава. Наистина нямаше представа какво е представлявала за него.
Вероятно го е привличала, и това завърши с нейното забременяване. Знаеше, че той смяташе за правилно и подобаващо да я отведе в кметството и застанали пред служителя в хладния есенен ден, да изрекат обетите си.
Никога не се държа лошо с нея. Не се напиваше и не я биеше, както чуваше за някои мъже, които не желаят съпругите си. Не ходеше по други жени; поне тя не знаеше да го е правил. Но тя видя — докато Обри растеше в утробата й — нарастващата паника в очите му.
И един ден той просто си тръгна.
Най-ужасното беше, прецени Грейс сега, че тогава тя изпита облекчение.
На практика Джак я накара да порасне, да вземе нещата в ръцете си. А онова, с което я дари, струваше повече от всички звезди на небето.
Взе коша с прането и влезе в предната стая.
Ето го нейното съкровище: с къдравите руси косици, с хубавото, грейнало от радост личице с розови бузки; седи в скута на Етан и му бърбори.
Двегодишната Обри Мънроу приличаше на ангел на Ботичели: цялата розова, златна, със сияещи зелени очи и трапчинки на бузките. Макар да разбираше едва половината от приказките й, младият мъж кимаше сериозно.
— И какво направи Фулиш тогава? — попита той, предположил, че тя му разказва някаква история за кутрето на Сет.
— Лизна ми лицето. — Вдигна и двете си ръчички, за да ги прокара по бузите си. — Цялото. — Усмихната сияйно, тя прокара ръчички по лицето на Етан и подхвана с него една от обичайните им игри. — Олеле! — Засмя се. — Блада!
Той се включи охотно и я погали.
— Олеле! И ти имаш брада.
— Не! Ти!
— Не. — Придърпа я към себе си, а тя разтърси раменца от удоволствие, докато той шумно я разцелува по бузките. — Ти.
Вече се заливаше от смях, отскубна се и се настани върху излегналото се на пода момче.
— Сет има блада.
Покри лицето му с мокри целувки. Понеже мъжеството го изискваше, той се възпротиви с достойнство.
— За бога, Обри, недей. — За да я разсее, вдигна една от количките й и я изтъркаля по ръката й. — Ти си като състезателна писта.