Очите й засияха в очакване на новата игра. Тя грабна автомобилчето и започна да го търкаля, без да проявява никаква нежност, по всяка част от тялото на Сет, до която успяваше да се домогне.
Етан се засмя.
— Ти започна, приятелче — подхвърли той на момчето, когато Обри тръгна по краката му, за да достигне и другото му рамо.
— По-добре това, отколкото да те олигавят целия — обяви невъзмутимо Сет.
В продължение на няколко минути Грейс остана загледана в тримата: мъжът, спокойно облегнат в големия фотьойл, наблюдава усмихнат децата на пода; самите деца склонили едно към друго главици — едната покрита със златисти къдрици, а другата — с разрошени тъмноруси коси.
Малкото загубено момченце, мина й през ума, а сърцето й трепна от топлота към него, която се появи, щом го видя за пръв път. Беше си намерило дом. И нейното скъпоценно момиченце — беше обещала още докато Обри растеше в утробата й, да я пази, да я защитава и да й се радва — тя винаги щеше да има дом.
А мъжът — някога самият той загубено момче, — който обсеби моминските й фантазии преди години и никога не ги напусна, вече си бе изградил дом.
Дъждът барабанеше по покрива, звукът на телевизора бе намален; кучетата спяха на предната веранда, а влажният бриз подухваше през замрежената врата.
Искаше й се — макар да съзнаваше, че няма право на това — да остави коша с прането, да отиде и да се сгуши до Етан. Да я приемат, да я очакват. Да затвори очи и поне за миг да стане част от цялата картина.
Вместо това тя се дръпна назад. Осъзна, че не е в състояние да направи крачка напред и да се впише в спокойната, делнична сцена. Върна се в кухнята, където светлината й се стори прекалено студена, остави коша на масата и започна да подрежда продуктите, необходими за вечерята.
След няколко минути Етан се появи да си вземе бира. Месото вече придобиваше кафеникав цвят, картофите се пържеха, а тя приготвяше салатата.
— Ухае великолепно — вдъхна дълбоко той.
Застоя се, макар да се чувстваше неловко. Не беше свикнал друг да му готви — от години никой не го беше правил. Навремето готвачът вкъщи беше баща му, а не майка му… Постоянно се шегуваха, че ще се наложи тя да прибегне до всичките си лекарски познания и умения, за да ги спаси, ако изядат нещо сготвено от нея.
— Ще е готово след около половин час. Нали нямаш нищо против да хапнете по-рано? Трябва да се прибера да изкъпя Обри и да се преоблека за работа.
— Никога нямам нищо против яденето, особено когато не съм го готвил аз. А и искам да отскоча до работилницата за няколко часа тази вечер.
— О… — притесни се тя. — Трябваше да ми кажеш. Щях да побързам.
— Не ме бавиш. — Отпи от бутилката. — Искаш ли да пийнеш нещо?
— Не, благодаря. Ще използвам соса за салата, който Филип приготвя. Толкова е по-хубав от готовите.
Дъждът все така се лееше, но тук-там слънчеви лъчи успяваха да проникнат през него. Грейс погледна към прозореца: постоянно се надяваше да види дъга.
— Цветята на Анна вървят чудесно — отбеляза. — Дъждът ще им дойде добре.
— И ми спестява труда да вадя маркуча за поливане. Ще ми откъсне главата, ако загинат в нейно отсъствие.
— Не бих я винила. Положи толкова усилия да ги засади преди сватбата. — Докато приказваше, тя работеше бързо и сръчно. — Каква красива сватба стана — продължи, докато обръщаше месото.
— Добре мина. И извадихме късмет с времето.
— О, нямаше начин да завали точно в този ден. Щеше да е грях.
Помнеше всичко съвсем ясно: зелената трева в задния двор, клокочещите фонтанчета, засадените от Анна цветя, сияещи в различни цветове. И онези, които купи, за да обсипе алеята, по която мина булката.
Бялата рокля се вееше, а зад лекия воал блестяха тъмните, сияещи от радост и щастие очи. По столовете наоколо седяха приятели и роднини. Бабата и дядото на Анна се разплакаха. А Кам — грубоватият и объркан Камерън Куин — погледна булката, сякаш току-що му връчваха ключовете от Рая.
Сватба в задния двор, припомни си Грейс. Получи се изискана, проста и романтична. Идеална.
— Никога не съм виждала по-красива жена. — Тя въздъхна, в което се долови частица завист. — С такава тъмна и екзотична хубост.
— Подхожда на Кам.
— Приличаха на филмови звезди: елегантни, красиви. — Усмихна се, докато заливаше месото с пикантния сос. — А най-романтичното нещо, което съм виждала, беше, когато заедно с Филип изсвирихте валса за първия им танц. — Отново въздъхна и приключи с приготовлението на салатата. — А сега са в Рим. Просто не е за вярване.
— Вчера сутринта ми се обадиха. Прекарвали чудесно.
Тя се засмя. Гърлените звуци сякаш го погалиха.
— Сигурно е така, щом са на меден месец в Рим. — Докато слагаше картофи в тигана, тихо изруга, защото горещото олио пръсна върху ръката й. — По дяволите!