— Нали твърдеше, че Дон е единственият за теб?
— Беше. — Джули се засмя. — За известно време. Още не съм готова за единствения.
Грейс отиде до хладилника да налее нещо за пиене на трите. На годините на Джули — деветнадесет — тя вече беше бременна, омъжена и се тревожеше как ще плаща сметките. Понякога трите години разлика във възрастта им и се струваха като триста.
— Имаш право да се огледаш. — Подаде и чашата и за миг се загледа в нея. — Но бъди внимателна.
— Внимателна съм, Грейс — увери я тя трогната. — Един ден искам да се омъжа. Особено ако ще имам красиво бебе като Обри. Но преди това трябва да завърша колеж, да видя свят. Да… направя разни неща — завърши, разпервайки широко ръце. — Не ми се ще да се окажа без избор, да сменям пелени и да работя в глухо забутано място, защото някакъв тип ме е навил… — Млъкна внезапно, ужасена от себе си. Очите й се разшириха и се изпълниха с молба за прошка. Смъкна се от плота. — Господи, извинявай! Толкова съм несъобразителна понякога. Нямах предвид теб…
— Всичко е наред. Аз постъпих точно така. Допуснах да ми се случи. Радвам се, че си по-умна от мен.
— Аз съм тъпанарка — пророни Джули почти разплакана. — Безчувствено влечуго. Толкова съм гадна.
— Не, не си. — Грейс леко се засмя и взе панталонките на Обри от коша с пране. — Не си ме засегнала. Няма да ми е приятно, ако не се чувстваме толкова близки приятелки, че да не казваш каквото мислиш.
— Ти си една от най-добрите ми приятелки, а аз имам голяма уста.
— Да, така е — съгласи се младата жена усмихната, но Джули трепна, — само че на мен ми харесва.
— Обичам теб и Обри, Грейс.
— Знам. Стига си се притеснявала и ми разкажи къде ще ходите с Джеф.
— Безобидна среща: на кино и да хапнем пица. — Въздъхна с облекчение. Не искаше да нарани Грейс. В желанието си да поправи своята нетактичност, тя се засмя и предложи: — Знаеш ли, с удоволствие ще стоя при Обри следващата ти свободна вечер, ако искате да отидете някъде с Етан.
Грейс продължаваше да сгъва прането. Спря, загледана в малките бели чорапки с жълт кант, и попита:
— Какво?
— Ами… Ако искате да отидете на кино, на ресторант. Някъде. — Тя многозначително размърда вежди при думата „някъде“ и направо си прехапа устните, за да не прихне, когато видя израза върху лицето на Грейс. — Нали не се каниш да отречеш, че се срещате с Етан Куин?
— Ами той… Аз…
Погледна безпомощно към Обри.
— Ако това е тайна, нека не паркира пикапа си на алеята пред къщата, когато остава за през нощта.
— Господи!
— Какъв е проблемът? Няма нищо нередно. Това не е като срещите на господин Уигинс и госпожа Лоуен всеки понеделник следобед в мотела на шосе номер 13. — Изненаданият вопъл на Грейс я накара да обясни: — Приятелката ми Робин — тази, дето учи вечерно в колежа — работи там и ми разказа, как той наема стая в десет и половина сутринта, а тя изчаква в колата. Както и да е…
— Какво ли си мисли майка ти? — прошепна Грейс.
— Мама? За господин Уигинс? Ами…
— Не, не. — Грейс не се интересуваше от седмичните похождения на закръгления господин Уигинс. — За…
— За теб и Етан ли? Е, подхвърли нещо от рода на „крайно време беше“. Мама не е глупава. А и той е толкова готин — добави Джули. — Как само опъва тениските на гърдите си — страхотно! А и усмивката му. Трябва да чакаш поне десет минути да се разлее по лицето му, но пък накрая коленете ти омекнат. Миналото лято цял месец, всеки ден, ходехме с Робин на кея да го наблюдаваме как вади улова.
— Наистина ли? — обади се Грейс тихо.
— И двете си падахме по него. — Пресегна се и затършува в кутията с бисквити. Намери две със стафиди. — Флиртувах с него при всяка възможност.
— Ти… си флиртувала с Етан?
— Ъхъ… — Кимна и преглътна бисквитата. — Поне се постарах. Но май го притеснявах. Както и да е — успях да му измъкна няколко страхотни усмивки. — Засия, забелязала смаяния поглед на младата жена. — О, вече го преодолях, не се тревожи.
— Слава Богу — въздъхна Грейс и най-после посегна към чашата.
— Но има страхотен задник.
— О, Джули! — Прехапа устни да не се разхили и хвърли многозначителен поглед към дъщеря си.
— Тя не ни слуша, спокойно. Но защо започнах да разправям всичко това? А, да. Готова съм да бавя Обри, ако искате да излезете.
— Аз… Ами, благодаря.
Тъкмо се чудеше дали иска да престанат да говорят за Етан Куин или не, когато вдигна поглед, и го видя застанал на входната врата.
— Като по поръчка — измърмори Джули. — Знаеш ли, ще заведа Обри да я види мама. Даже ще я задържа за вечеря.