Беше изпълнена с енергия.
Посегна към мострите парфюм, които им дадоха на щанда за козметика. Ала се сети, че предишния път Анна я посъветва да си сложи от своя парфюм за Етан. Ще му напомня за нещо.
Взе флакончето и се напръска. Представяше си как би я целунал, как би я докоснал с устни тук и там.
Все още замечтана, взе малката чантичка с цвят на слонова кост — също на заем — и провери съдържанието й. Не бе носила такава малка чанта от… Откакто се роди Обри, припомни си тя. Толкова странно бе да погледне вътре и да не види нищо от десетките неща, които една майка винаги носи. Сега вътре имаше единствено женски дреболии: малката пудриера, червилото, което рядко използваше, ключа от къщата, няколко внимателно сгънати банкноти, тънките хартиени кърпички, които не са раздърпани от изтриване на изцапаното детско личице.
Чувстваше се така женствена и то само от вида на тези неща, от непрактичните сандали с висок ток, от собствения си образ в огледалото.
Чу пикапа да спира отпред и понечи да хукне към вратата. Спря се. Не, няма да се завтече като нетърпеливо кутре. Ще изчака вътре, докато той почука. И така ще даде възможност на сърцето си отново да затупти нормално.
Той почука, а сърцето й продължаваше да бие лудо. Пристъпи напред и му се усмихна през мрежестата врата.
Той си спомни как я бе наблюдавал да върви към същата тази врата в нощта, когато се любиха за пръв път. Беше прекрасна, но и самотна, обляна от светлината на свещите.
А тази вечер изглеждаше… Нямаше думи да я опише. Всичко у нея сякаш сияеше: косите, кожата, очите. Накара го да се почувства неловко, нищожен, незначителен. Искаше да я целуне, за да се увери, че е истинска, а се страхуваше да я докосне.
Отстъпи назад, когато тя отвори мрежестата врата, и пое протегнатата й ръка.
— Изглеждаш по-различна.
— Исках да е така.
Остави вратата да се затвори зад гърба й и тръгна с него към пикапа.
Начаса съжали, че не взе колата на Кам.
— Пикапът не подхожда за роклята ти — отбеляза той, докато и помагаше да се настани.
— На мен ми допада. — Прибра полите, за да не ги затисне вратата. — Може и да изглеждам по-различна, Етан, но съм си същата.
Отпусна се назад и се приготви за най-красивата вечер в живота си.
Слънцето все още ярко грееше, когато пристигнаха в Принсес Ан. Ресторантът се помещаваше в една от старите ремонтирани къщи с високи тавани и дълги, тесни прозорци. Свещите по масите с бели ленени покривки чакаха да бъдат запалени, а сервитьорите носеха сака и официални черни вратовръзки. Разговорите звучаха приглушено, сякаш се намираха в църква. Токчетата й потракваха, докато ги отвеждаха до масата.
Искаше да запомни всяка подробност: как кокетно е поставена масичката до прозореца, картината, окачена на стената зад Етан, дружелюбното пламъче в очите на сервитьора, който им поднесе менюто и попита искат ли коктейл.
Но преди всичко искаше да запомни Етан, радостта в очите му, когато я поглеждаше през масата, начина, по който галеше ръката й върху бялата покривка.
— Искаш ли малко вино? — попита я той.
Вино, свещи, цветя.
— Да, би било чудесно.
Разгърна менюто с вината и го изучи задълбочено. Знаеше, че предпочита бяло, и едно-две от имената му бяха познати. Филип постоянно държеше някоя и друга бутилка да се изстудява в хладилника. Макар господ да знаеше защо един разумен човек плаща толкова пари за някакво питие.
— Гладна ли си?
— Малко. — Чудеше се дали от вълнение ще успее да преглътне и трошица. — Толкова ми е приятно да съм тук с теб.
— Трябваше да се сетя по-рано да те изведа.
— Някак все не намираме време за такива неща.
— А е редно. — И не е чак толкова лошо, откри той, да носиш вратовръзка и да се храниш сред други хора. Особено ако тя е насреща му. — Изглеждаш отпочинала, Грейс.
— Отпочинала? — Леко се усмихна. Пръстите й внимателно стиснаха неговите. — О, Етан, толкова те обичам.
Слънцето се сниши, свещите горяха; те отпиваха от виното и се наслаждаваха на превъзходно приготвената храна, поднесена на количка. Той й разказа докъде са стигнали с яхтата и за новия договор, който Филип осигури.
— Това е чудесно. Трудно е да се повярва, че се захванахте с този бизнес едва през пролетта.
— Отдавна го обмислям — призна той.
Типично за него, прецени тя. Да премисли нещата бе задължително за Етан.
— Дори и така, напредвате успешно. Нещата наистина се разрастват. Десетки пъти съм се канила да мина да ви видя в работилницата.
— Защо не си го направила?