— Как мина срещата ти онази вечер?
— Прилично.
— Господи, Етан, да отида ли да взема клещите?
Брат му се усмихна.
— Вечерята беше хубава. Пихме от онова френско вино, по което Филип е луд. Приятно е на вкус, но не разбирам защо толкова го превъзнасят.
— Е, а легнахте ли заедно?
Етан погледна брат си, видя широката му усмивка и отвърна в същия дух:
— Да, а вие?
Развеселен, ако не поуспокоен, Кам отметна глава и се засмя.
— Господи, това е най-хубавото нещо, което ти се е случило. Не говоря за секса, макар и той определено да ти се отразява добре. Тази жена ти пасва като ръкавица.
— Защо? — попита Етан.
— Защото е стабилна като скала, красива като картина, търпелива като светица и с достатъчно жажда за живот, за да раздвижи и теб. Предполагам, скоро пак ще стягаме градината за сватба.
Пръстите на брат му стиснаха четката.
— Няма да се оженя за нея, Кам.
Не само думите, но и тонът му накараха Кам да присвие очи. Долови отчаянието.
— Вероятно не съм преценил нещата правилно — обади се бавно Кам, — но мислех, че имаш сериозни намерения към нея.
— Напълно съм сериозен относно Грейс. Както и за много други неща. — Потопи четката в лака. — Но не възнамерявам да се женя.
При други обстоятелства Кам щеше да изостави темата. Щеше да сви рамене и да се отдалечи. Обаче познаваше Етан прекалено добре, обичаше го и не желаеше да го остави сам с болката му. Клекна при перилата така, че лицата им бяха съвсем близо.
— И аз не възнамерявах да се женя — подхвана. — Плашех се до смърт. Но когато в живота ти се появи жена — жената, — е много по-страшно да я изпуснеш.
— Знам какво правя.
Упоритият израз не спря Кам.
— Все така смяташ. Надявам се този път да си прав. Надявам се да не са някакви глупости от миналото ти, от времето на момчето с вид на призрак, което един ден мама и татко доведоха вкъщи. Онова момче, дето се будеше и пищеше посред нощ.
— Не засягай този въпрос, Кам.
— И ти не го засягай. Мама и татко не биха искали това от нас.
— Няма нищо общо с тях.
— Всичко има общо с тях. Слушай…
Преглътна ругатнята, защото видя, че Сет пристига тичешком.
— Хей, шибаният лед вече се разтапя.
Кам се изправи и се намръщи на момчето по-скоро по навик, отколкото от яд.
— Не се ли разбрахме да не чувам думата „шибан“?
— И ти я използваш — напомни му Сет и остави торбата с лед.
— Не измествай въпроса.
Сет изсипа леда в хладилната чанта и попита:
— Защо?
— Защото Анна ще ми съдере задника, ако я караш така. А ако тя съдере моя, приятелче, аз ще съдера твоя.
— Леле, колко ме изплаши.
— Точно така трябва да бъде.
Продължиха да се заяждат, а Етан продължи с лакирането. Не ги чуваше, а се съсредоточаваше върху работата си и така не мислеше колко е нещастен.
Седемнадесета глава
Щеше да е идеално. Беше толкова очевидно, че Грейс се зачуди как не й е хрумнало досега. Някога често излизаха с лодката по залез: водата е спокойна, а небето — розово-златно. Заливът беше част от живота им.
Знаеше, че не е само място, където Етан работи. То беше и място, което обичаше.
Лесно го уреди. Щом му спомена, той я изгледа изненадан, а после се усмихна:
— Бях забравил колко обичаш да плаваш.
Трогна се, когато разбра, че е очаквал и Обри да е с тях. Но ще има и следващи разходки, помисли си тя. Цял живот заедно за тях тримата. Но в днешната топла вечер с лек бриз ще бъдат само двамата.
Щом си представяше реакцията му, когато ще му направи предложението да се оженят, не можеше да сдържи усмивката си. Виждаше го как спира и я поглежда изненадано с великолепните си сини очи. Тя ще се усмихне, ще протегне ръка към него, докато лекият ветрец ги носи по тъмните води. И ще сподели всичко, което й е на сърцето.
„Толкова много те обичам, Етан. Винаги съм те обичала и винаги ще те обичам. Ще се ожениш ли за мен? Искам да сме семейство. Искам да прекарам живота си с теб. Да те даря с деца. Да те направя щастлив. Не чакахме ли достатъчно дълго?“
Тогава, знаеше тя, ще се появи усмивката му. Плавната красива усмивка, която пробягва по лицето му, настанява се в очите. Вероятно ще промърмори нещо в смисъл, че е възнамерявал да й направи предложение.
И двамата ще се засмеят, ще се прегърнат, а слънцето ще продължи да потъва във водата. И съвместният им живот ще започне.
— Къде отплава, Грейс?
Тя примигна и видя Етан, застанал при кормилото, да й се усмихва.
— Размечтах се — призна тя и се позасмя. — Залезът е най-доброто време за мечти. Толкова е спокойно. — Изправи се и се сгуши под ръката му. — Толкова се радвам, че успя да се откъснеш за няколко часа, за да направим тази разходка.