— Не. — Вдигна очи. — Идвам от бордеите на столицата, на Балтимор и от още прекалено много места, за да изброя всичките. Син съм на проститутка, която продаваше и себе си, и мен срещу бутилка алкохол или доза наркотик. Нямаш представа къде израснах и какъв бях.
— Знам, че детството ти е било ужасно, Етан. — Говореше нежно, за да омекоти поне част от жестоката болка в очите му. — Знам, че майка ти — биологичната ти майка — е проститутка. — Предпазливо, защото сега в очите му се долавяше и гняв, продължи: — Преживял си нещо, което никое дете не бива да преживява. Но това е преди да пристигнеш тук, преди семейство Куин да те заобиколи с обич, да ти даде дом. И ти стана техен. Ти стана Етан Куин.
— Това не променя кръвта ми.
— Не разбирам за какво говориш.
— Как можеш да го разбереш!
Изстреля думите като куршум: остро и опасно. Откъде може тя да знае, питаше се той гневно. Израсла е, като е познавала родителите си, техните родители, без никога да си задава въпроса какво са й предали, какво е наследила от тях.
Но ще узнае. И с това ще приключи всичко помежду им.
— Беше едра жена. От нея съм наследил ръцете. И големите крака. — Погледна към тези ръце и забеляза, че несъзнателно ги е свил в юмруци. — Представа нямам от кого съм наследил останалата част от себе си, защото подозирам, че дори тя не знае кой е баща ми. Не се е отървала от мен, защото вече имала три аборта и се е страхувала от следващия. Така ми каза.
— Постъпила е жестоко с теб.
Не го сдържаше на едно място. Стана, скочи на кея и закрачи напред-назад.
Грейс го последва. Прав бе по отношение на едно, даде си сметка тя. Не познаваше мъжа, който се движи с резки, припрени движения и стиснати пестници, готов да размаже всичко, което се изпречи на пътя му.
— Беше чудовище. Шибано чудовище! Биеше ме до припадък за щяло и нещяло.
— О, Етан…
Неволно посегна да го погали.
— Не ме докосвай сега. — Не беше сигурен какво ще направи, ако го пипне в момента. И това го плашеше. Затова повтори: — Не ме докосвай сега.
Тя отпусна ръце и преглътна сълзите.
— Веднъж се наложи да ме отведе в болница — продължи той. — Явно се изплаши да не умра и да не я обвинят после. Именно тогава се преместихме от столицата в Балтимор. Лекарят прекалено дълго разпитва как точно съм паднал по стълбите, та съм получил мозъчно сътресение и съм спукал няколко ребра. Чудел съм се защо просто не ме изостави. Но тя получаваше социални помощи за мен и вероятно това е причината. Така беше, докато станах на осем.
Спря да крачи и застана с лице към нея. Кръвта му продължава да кипи от гняв. Този необуздан гняв стягаше гърлото му.
— Тогава реши, че е време да си изкарвам прехраната. Прекалено дълго бе водила такъв живот и знаеше къде да намери мъже, които не налитат особено на жени, а плащат, за да получат малки деца.
Тя не бе в състояние да издаде и звук. Стоеше с пребледняло лице, а очите й бяха огромни и ужасени.
— Първият път се бориш. Бориш се на живот и смърт; част от теб вярва, че няма да се случи. Просто не може да ти се случи. Няма значение, че знаеш какво е секс, защото цял живот си го виждал от отвратителната му страна. Въпреки това не вярваш, че е възможно. Докато не ти се случи. Докато не се окаже, че не можеш да го предотвратиш.
— О, Етан… Господи!
Тя се разплака заради него, заради малкото момче от света, където съществуват подобни ужаси.
— Даде ми два долара. И ме превърна в проститутка.
— Не… — хлипаше Грейс. — Не…
— Изгорих парите, но нищо не се промени. Остави ме на мира няколко седмици, после пак ме продаде. И втория път се съпротивляваш. Дори по-силно от първия, защото — въпреки надеждите ти — вече знаеш какво ще последва. Продължаваш да се бориш, но всеки следващ път преминаваш през същия кошмар, докато накрая се предаваш. Приемаш парите и ги криеш, защото един ден ще събереш достатъчно. Тогава ще я убиеш и ще избягаш. Господ е свидетел, че желанието да я убиеш е по-силно от мисълта за бягство.
Тя затвори очи и едва чуто попита:
— Направи ли го?
Той усети трепването в гласа й, но го възприе като отвращение, а не реакция от слепия гняв.
— Не. След време се превръща в начина ти на живот. Това е. Нищо повече. Просто продължаваш да живееш.
Извърна се и се загледа към светлините на къщата, откъдето долиташе музика. Кам свиреше на китара и вятърът разнасяше мелодията.
— Живях така, докато станах на дванадесет. Един от мъжете, на когото ме продаде, превъртя. Преби ме жестоко, но не беше нещо необичайно. Не му стигна обаче и се нахвърли и върху нея. Изпочупиха всичко и вдигнаха такава врява, че разбудиха съседите. Те обикновено не обръщаха внимание, но този път затропаха на вратата. Онзи я стискаше за гърлото — припомни си Етан. — Аз лежах, проснат на пода, и гледах как очите й ще изхвръкнат. Дали пък — помислих си тогава — гаднярът няма да свърши онова, което бях намислил. Тя обаче напипа нож и го заби в него. Продължаваше да го забива, когато хората нахълтаха. Последваха писъци и крясъци. Измъкна портфейла на копелето и побягна, а в това време от онзи на пода шуртеше кръв. Дори не погледна към мен.