Трогната, Анна се усмихна:
— Работим по въпроса.
— Просто още нямате толкова години зад гърба си. — Грейс извади кофата от мивката. — Те бяха като едно цяло.
Привидно целите неща, помисли си Анна, често са счупени.
— Ако между Рей и Глория е имало нещо — попита тя, — дали Стела щеше да му прости?
Грейс пъхна парцала в кофата и й хвърли хладен решителен поглед.
— Ти би ли простила на Кам?
— Не знам — призна Анна след кратък размисъл. — Трудно ще ми е, защото ще съм го убила. Но може би — след време — бих сложила цветя на гроба му.
— Точно това имам предвид — кимна доволно Грейс. — Подобен вид измяна не се прощава лесно. От тук следва, че ако е съществувало такова напрежение между Рей и Стела, синовете им щяха да знаят. Децата не са глупави, независимо колко им се ще на възрастните да смятат, че е така.
— Не, не са — пророни другата жена. — И каквато и да е истината за тях, е необходимо да я узнаят. Ще отида да напиша отчета. — Надигна се. — Искаш ли да го погледнеш и да видиш дали да се прибави, или да се махне нещо, преди да го приложа към досието?
— Добре. Имам още пране за простиране и после ще…
И двете го чуха едновременно: радостния лай на кучетата. Грейс бе обзета от пълно отчаяние. Беше забравила, че времето лети, и Етан се бе върнал.
Анна инстинктивно напъха бележника в чекмеджето.
— Искам да поговоря с Кам, преди да съобщим на Сет за телефонното обаждане.
— Да. Така ще е най-добре. Аз…
— Защо не се измъкнеш през задната врата, Грейс — предложи й тихичко. — Никой не би те обвинил, че не желаеш повече емоционални натоварвания за днес.
— Трябва да простра прането.
— Свърши прекалено много работа за един следобед.
Грейс изправи рамене.
— Винаги завършвам започнатото. — Отправи се към мокрото помещение и отвори сушилнята. — Което е повече, отколкото може да се каже за други хора.
Анна вдигна вежди. Етан ще се изненада, мина й през ума. А и колко хубаво, че тя ще е наблизо и ще види как ще си го получи.
Деветнадесета глава
Щом видя колата й, паркирана на алеята, Етан едва не хукна към къщата поне да я зърне. Само бегъл поглед; един-единствен. Образът щеше да се запечата в съзнанието му.
Не подозираше, че е възможно така да му липсва жена — да му липсва, като че ли е всичко на света. Чувстваше се пуст и празен час след час, ден след ден. Или нощ след нощ, докато лежеше, заслушан в шумовете отвън, и едва си поемаше дъх.
Струваше му се, че ще полудее.
Напоследък съвсем загуби контрола, който си беше налагал години наред по отношение на нея. Стените на крепостта, където действаше този контрол, се бяха пропукали, вече се срутваха в краката му и той бе готов да се закълне, че се дави от праха, който вдигат.
Струваше му се, че след като човек веднъж изпусне контрола, е трудно да го възвърне отново.
Но нали я остави да избира, напомни си той. А тя не предприемаше никаква стъпка към него и той се опасяваше, че се досеща какъв избор е направила. Нямаше право да я вини.
Ще си намери някой друг, с когото да си изгради живота. Мисълта го смазваше. Но тя заслужава да получи от живота каквото иска: брак, деца и хубав дом. Баща за Обри, мъж, който да ги обича, защото те са истински съкровища, а и да се грижи за тях.
Друг мъж.
Друг мъж ще плъзга ръка по талията й, ще докосва с устни нейните, ще долавя учестеното й дишане.
Някой безименен кучи син, който не е достатъчно добър за нея, ще я привлече към себе си посред нощ, ще потъне в нея. И ще се хили всяка сутрин, защото ще знае, че може отново да го направи.
Господи, помисли си Етан, полудяваше. Фулиш се приближи към него. В устата си държеше оръфана топка за тенис и подканващо размахваше опашка. Етан по навик изкопчи топката и я метна. Фулиш се завтече след нея и се разлая свирепо, когато Саймън изскочи от някъде и като куршум се устреми в същата посока.
Етан въздъхна, седна и изчака кучето си да се върне, за да продължат играта.
Така поне има извинение, че стои отвън, прецени той. Ще си поиграе с кучетата, ще отиде да огледа лодката си на кея и няма да се появява пред Грейс. Ако иска да го види, знае къде да го намери.
Кучетата постепенно го отведоха в страничния двор и като съжали малко по-бавния и по-неопитен Фулиш, Етан намери пръчка, която да хвърля заедно с топката. Настроението му малко се подобри, докато наблюдаваше как се надбягват, борят се, хващат хвърления предмет и го връщат.