— Моля, влез — каза Карес, завивайки се с чаршафа, понеже беше гола.
След като Нинон отвори вратата, тя видя на пода нощницата си на купчина заедно с халата. Дрехите на Люсиен ги нямаше.
— Добър ден, мадам. Слънцето е изгряло и денят е чудесен.
— Точно това ме събуди, прекрасната слънчева светлина, която, ме огря — отвърна Карес, а жената постави подноса пред нея.
— Да направя ли нещо за вас, мадам? — попита Нинон, като й наливаше чаша горещо кафе.
— Може би Бруно ще иска да излезе, а виждам, че Бланш спи също като господарката си.
— Кучето излезе заедно с мосю тази сутрин — каза усмихнато Нинон. — Мосю ме помоли да ви предам това.
Тя й подаде сгъната на две бележка.
— Мерси, Нинон. Това е всичко засега. Нека след час Паскал да ми донесе вода за къпане.
— Много добре, мадам.
Нинон направи пауза, след това, преди да излезе, се обърна пак към Карес:
— Мадам, Мариет е променила решението си и иска да работи като икономка и камериерка. Ако все още искате да я наемете, тя ще дойде, когато пожелаете.
— Разбирам, но защо е променила решението си?
— Сега… сега, когато магьосницата е мъртва, тя не се страхува да работи в къщата.
— Добре, Нинон. Нека сестра ти дойде следобед. Ще си бъда вкъщи през целия ден.
Значи Мариет смяташе, че Доминик стой зад странните събития в тази къща. Тя се надяваше жената да е права, но някакъв инстинкт й подсказваше, че не е била Доминик. Дано да грешеше.
— Тя ще бъде много доволна, мадам — отговори Нинон.
Карес не забеляза кога тя напусна стаята, тъй като се съсредоточи в посланието на Люсиен.
Скъпа,
Прости ми, но мислех, че ще е по-лесно да замина, докато спиш. Трябва да напусна Нови Орлеан за седмица, но ще се върна, за да дойда с теб на бала с маски.
Обичам те!
Объркана, тя заоглежда стаята, сякаш щеше да го открие, застанал някъде, като снощи. Почувства, че нещо стяга гърлото й. Идваше й да крещи от болка. Той пак беше заминал, без дори да определи посоката. Само едно обещание да се върне за бала и написаните с решителния му почерк думи „Обичам те“, само това й беше останало от него, с изключение на слабата миризма в леглото, която напомняше за изминалата нощ.
Като оглеждаше стаята, Карес забеляза, че пликът с кралския печат липсва. Беше го взел със себе си.
Тя се обърка. Мъжът, който обичаше с цялото си сърце, беше енигма, мистерия. Когато беше с него, любовта и страстта му побеждаваха всякакъв разум. Нищо друго нямаше значение, когато бяха заедно. Целият свят бе в прегръдките му. Но когато я напускаше, съмненията започваха да я преследват.
Спомни си как я изненада снощи, влизайки през тайния вход и си помисли, че някой е използвал този вход, за да внесе змията, която бе сложена в гардероба й. Тя потръпна от отвращение. Надяваше се Мариет да е права и това да е била Доминик или някой, който работи за нея. Тя беше мъртва и Мариет беше права — магията на вуду трябваше да престане.
Тя беше мъртва, повтаряше си Карес, поднасяйки до устните си чашата с трепереща ръка. А висок французин е бил видян да напуска дома й сутринта, когато е била убита.
28.
— Ти си най-хубавата овчарка, която някога съм виждал.
Дълбок глас изтръгна Карес от концентрацията й. Тя се оглеждаше, облечена в костюма на Соланж за бала с маски.
— Люсиен! — извика Карес задъхано, виждайки отражението му във високото огледало. После се обърна и се втурна към него.
— Мислех си, че няма да се върнеш навреме.
Той разтвори ръце и я притисна до себе си.
— Обещах да се върна навреме и да те придружа. Винаги изпълнявам обещанията си — каза той и обхвана сърцевидното й лице с ръцете си.
Люсиен я целуна много нежно. Това докосване предизвика поток от желания, който премина през нея.
Тя потъна в сигурното убежище на прегръдката му, усети вкуса на устните му, докосна леко заоблената му брадичка с набола по нея брада, усети познатото й мъжко ухание. Колко много ненавиждаше предстоящото събитие, понеже си мислеше, че трябва да отиде без Люсиен. Соланж я накара да обещае, че ще отиде, дори ако съпругът й не се върне навреме. Тя се съгласи неохотно, понеже знаеше, че Люсиен не желае да противоречи на губернатора и на съпругата му.
— Мислех, че няма да дойдеш и ми беше противна мисълта за бала с маски — призна тя след една спираща дъха целувка. — Ако побързаме, ще има време да се преоблечеш. Паскал каза, че имаш костюм от миналата година. Той го е приготвил и го е оставил в гардероба ти.
— Ще трябва да се избръсна, скъпа — отвърна Люсиен, като все още я държеше в прегръдките си, сякаш самата мисъл да я пусне го плашеше. — Когато влязох в къщи, помолих Паскал да донесе топла вода.