Дори ако това означаваше да види сивите очи на Карес да го гледат с отвращение, нямаше да се поддаде на изнудването на Соланж. Той й беше заявил това, като тръгна нагоре по реката заедно с Нашоба. Когато докладът му стигне до Франция, с изнудването на семейство Водрюл ще бъде свършено, ако всичко, разбира се, върви по плана му.
— Добре. Значи ще оставя този ямурлук — каза Карес със смях, който звучеше като сребърни звънчета.
Тя захвърли наметалото на пода.
— Вече съм готова за бала с маски.
Домът на губернатора плуваше в светлини, когато каретата им спря отпред. Високи фенери допълваха светлината на луната в необикновено топлата за сезона нощ.
Изобщо не й трябваше пелерина в такава топла нощ, помисли си Карес, докато Люсиен я водеше по тротоара до къщата, на губернатора. Маркизът и маркизата стояха на входа на декорираната в бяло и златно бална зала и посрещаха пристигащите. Те бяха единствените, на които бе позволено да бъдат без маски. Соланж беше облечена като римска императрица, а съпругът й като римския император Цезар.
— Колко подходящо. Те третират колонията като собствена империя — каза Люсиен на Карес, като се наредиха в колоната на гостите, чакащи да ги приемат.
— Колко си красива, скъпа — подхвърли Соланж на Карес, когато застанаха една срещу друга. — Искам да говоря насаме с теб, след като всички гости пристигнат. Да се срещнем в будоара ми, когато стрелките на часовника отброят един часа.
Сините й очи гледаха Карес с някакво неразгадаемо чувство.
— Имам да ти съобщя нещо за семейството ти във Франция, което е много важно. Не се шокирай толкова, направих няколко проверки за теб. Знаех, че личността на селско момиче, която си приела, е само прикритие. Ти не си обикновена изселница. Разбрах това в момента, в който те видях, но нямах представа, че произходът ти е толкова благороден.
Соланж потрепна и се поклони ниско на Карес, като говореше толкова тихо, че никой да не може да чуе разговора им.
Моментна паника обхвана Карес и тя не можа нито да помръдне, нито да отговори. След като забеляза, че всички я гледат, тя се усмихна на Соланж и тръгна към балната зала. Чу, че Люсиен казва нервно няколко думи на маркизата, след което дойде и застана до нея.
— Нещо не е наред ли, скъпа? Изглеждаш така, като че ли си видяла призрак — каза й той с тих, загрижен глас.
— Не. Просто съм шокирана от костюма на Соланж. Не знам откъде й е хрумнало, че римските императрици носят червени перуки. Стилът може би е автентичен, но този цвят е ужасяващ.
Карес се опита да обясни по този начин изражението си. Тя наистина бе видяла призрак, призрака на своето минало, отразен в очите на Соланж.
— Тази жена обича да прави сензации. Съгласен съм с теб относно цвета.
След като маркиз и маркиза дьо Водрюл влязоха в балната зала, оркестърът засвири първия менует. Те направиха първите стъпки на танцувалната площадка и след като маркизът даде знак, останалите се присъединиха към тях.
Люсиен подаде ръка на Карес. Тя му хвърли бледа усмивка и постави студените си, треперещи пръсти в горещата му длан. Тялото й се движеше механично под звуците на музиката. Съзнанието й изцяло бе заето с думите на Соланж. Тя бе разкрила нейната самоличност, положението на семейството й, а също така сигурно знаеше и за обвинението, което я бе довело до затвора.
Карес приемаше партньори за следващите танци, но вниманието й беше съсредоточено в стрелките на големия часовник в коридора, който се виждаше от балната зала. Нетърпението й нарастваше, а времето бавно, агонизиращо пълзеше. Най-после стрелките показаха един часа. Тя излезе от балната зала, след като беше изпратила Люсиен за чаша шампанско. Всички бяха все още маскирани, затова не можа да познае високия мъж, с когото почти се сблъска.
Тя изтича нагоре по стълбите. Едва не събори един роб — лакей, облечен в ливрея и напудрена перука. Соланж наистина бе решила да превърне губернаторското жилище в малък Версай, но дали същото не се отнасяше и за интригите?
Карес стигна до затворената врата на будоара на маркизата, останала без дъх. Измъчваха я спомени. Каква ли игра играеше Соланж? Какви ли новини има за баща й и защо изобщо й е притрябвало да разкрива самоличността й?
Вратата се отвори мигновено, сякаш Соланж бе усетила страха й.
— Влезте, има много неща, които искам да ви разкажа. Мисля, че ще ви заинтересуват.