— Извинете, мислех, че Соланж е тук — изрече късният посетител, застанал до отворената врата.
Той беше облечен като мускетар от двора на Краля Слънце, Луи XIV. Широка шапка и черна маска около очите закриваха лицето му закриваше лицето му.
— Какво има, скъпа? — той бързо се завтече към нея.
— Мосю? — зададе въпрос тя с очи, пълни със сълзи.
— Извини ме, аз съм Филип — каза той като свали маската.
— Филип! Може би ти ще ми помогнеш — рече с облекчение Карес.
В съзнанието й се оформи идея. Ще отиде при Ивон и Пиер. Те ще я приемат, ще й дадат убежище, докато подреди обърканите си мисли и вземе решение относно Люсиен.
— На вашите услуги съм — каза той, като свали шапката си с театрален жест.
— Филип, това е сериозно!
— Разбира се, прости ми. Ще направя всичко, за да ти помогна.
— Трябва да изляза оттук, без никой да ме види и най-вече Люсиен — обясни тя. — Ще ти бъда благодарна, ако ме придружиш до къщата на Сониер.
— Сониер? Но те заминаха днес за плантацията си „Бон Шанс“. Видях ги да се качват на снабдителния кораб заедно с робите и бебето.
— Разбира се, колко съм глупава! В града има епидемия и тъй като индианските нападения престанаха, те са се върнали в плантацията.
Карес разсъждаваше с измъчен глас. Къде да отиде сега? Какво да направи?
— Ако е толкова важно, скъпа, мога да те закарам с моето корабче до „Бон Шанс“. То е подготвено за отплаване към „Шен Верт“. Канех се да замина утре сутринта. И без това започват Велики пости и сезонът в обществото приключва до Великден — обясни той със странно нетърпение в кехлибарените си очи.
— Но аз трябва да тръгна тази нощ, преди Люсиен да разбере къде отивам — каза отчаяно тя.
Трябваше да се махне от него. Ако наистина е луд, какво ли ще направи, като разбере, че тя знае, че е виновен за смъртта на баща й? Може да реши да направи отмъщението си пълно и да я убие. Ако това, което казваше Соланж, е вярно, той бе убивал вече два пъти.
— Ако е толкова важно, можем да тръгнем веднага. Екипажът ми спи на борда. Има пълнолуние и можем да потеглим, веднага, след като стигнем доковете. Сложи си маската. Знам един черен вход и ще се измъкнем, без никой да ни види. Призори ще бъдеш в „Бон Шанс“.
— Филип, не знам как да ти благодаря.
Тя говореше и се опитваше да завърже маската си.
— Но аз нямам пелерина!
— Навън е топло, но ако ти трябва наистина, сигурен съм, че Соланж има една в гардероба си.
Филип каза това хладно и се отправи към големия гардероб, до стената. Отвори го и извади тъмновиолетова пелерина.
Карес захвърли овчарската шапка и наметна пелерината. Помисли си, че е обречена да носи дрехите на Соланж тази нощ. След това отхвърли тази мисъл. Жената я бе наранила умишлено. Не я интересуваше какво ще си помисли.
— Този цвят много ти отива, скъпа. Наистина е твоят цвят. Трябва да го носиш по-често. — Филип каза това с неразгадаемо изражение върху лисичето си лице.
Карес потръпна, щом разбра, че носи любимия цвят на Аурора.
— Ела, скъпа, трябва да тръгнем, преди Люсиен да почне да те търси — забързано изрече Филип, като вдигна качулката на главата й.
Тя кимна, че е готова и те излязоха тихо от будоара на Соланж. Завиха наляво към задните стълби, които извеждаха в градината, на пътеката покрай жилищата на прислугата.
Те не видяха високия, облечен като пират мъж, който стоеше в сянката в дясно от спалнята на Соланж. Той обаче ги видя и продължи да ги наблюдава със стиснати челюсти и пламнал поглед.
29.
Потоци сребърна лунна светлина танцуваха по тъмните води на Мисисипи, когато съненият екипаж на Филип задвижи кораба от пристанището на Нови Орлеан. Карес стоеше до перилата заедно с Филип. Тя се взираше в блещукащите тук-там светлини на града, които постепенно се превръщаха в малки точици.
— Благодаря ти, Филип, че правиш това за мен — каза меко тя, наблюдавайки отдалечаващия се бряг със замъглени очи.
Всичко, което бе видяла тук, беше лъжа, маскарад, като костюма, с който бе облечена, като празниците на Соланж. Всичко се градеше върху измама, измамата на Люсиен и жаждата му за отмъщение.
— За мен е удоволствие — отговори тихо той. — Предполагам, че нощта е била ужасна за теб. Ако желаеш, заповядай в кабината. Имам малко бренди, което, надявам се, ще те успокои.
— Да, разбира се — съгласи се тя.