Карес потръпна.
— А какво е станало с любимия й?
— Той се присъединил към френската армия и баща ти не успял да го открие. Майка ми нямала този късмет. Съзнанието й се помрачило от ужасите в затвора. Тя била изпратена в Нови Орлеан заедно с момичетата за изправление. Те били първите булки тук. Родил съм се на борда на кораба с помощта на монахините. Жак Сен Амант видял бедната ми майка да ме носи на ръце и се влюбил от пръв поглед. След като и двамата ми родители починаха от треска и Аурора беше убита, около мен се вдигна много шум. Един ден от Франция пристигна богат, уважаван джентълмен — баща ми. Аз бях единственият му наследник. Той ми разказа всичко това и ме закле да отмъстя, като ми посочи начина и ми даде средствата. Но не можех да понеса мисълта, че една невинна жена ще страда. Затова те посетих в затвора. Разбрах, че ще те изпратят в колонията и реших да те чакам като Жак.
— Винаги съм знаела, че това си бил ти. Именно твоето наметало пазя — промълви Карес, притискайки се с обич до него.
— Аз се чувствах виновен заради Аурора. Не я обичах и затова започнах да работя за короната, за да не съм с нея. Мислех, че като спася тебе, ще изкупя вината си. Но се оказа съвсем различно. Веднага след като се оженихме разбрах, че никога не съм обичал и няма да обичам друга така, както теб.
Те спряха под дъбовете и се погледнаха с цялата любов, която бликаше от сърцата им.
— Чела съм някога, че да разбираш всичко означава да прощаваш всичко. Не мога да поправя стореното от баща си, но то принадлежи на миналото. Нека остане там, където му е мястото — тя докосна красивото му лице. — Обичам те, Люсиен!
— Обичам те, Карес! — отвърна той и се наведе да целуне тези изваяни устни.
Както жасминът се увива около дъба, така и те съединиха телата и душите си. Призраците от миналото изчезнаха завинаги. Оставаше само прекрасното настояще със същото обещание за бъдещето. И когато остарееха, те щяха да погледнат назад, към изминатия заедно път Сан Рьогре без съжаление, защото им беше даден най-великият от всички дарове — истинската любов.
Епилог
Плантацията „Сап Рьогре“, Август 1750
Горещото лято беше в разгара си. Топлият въздух обгръщаше плантацията. Дори лист не потрепваше.
Карес лежеше в шезлонг на верандата на втория етаж. Тя лениво си вееше с ветрилото. До нея Ивон шиеше дреха на сина си, заспал в люлката наблизо.
— Колко тихо и спокойно е тук сега. Няма и следа от призраци. Трябва да си призная обаче, че настръхнах, като ми каза, че стаята, в която сме настанени с Пиер, е била на Аурора. Но тя е обзаведена толкова хубаво с тези нови мебели, че е истинско удоволствие да си вътре.
— Вярвам, че духът на Аурора почива в мир, след като Филип се удави. Той наистина си мислеше, че тя го вика от водата. — Карес леко потрепери, въпреки горещината.
— Не говори за това, скъпа. То те потиска. Трябва да мислиш за бебето, което носиш — Ивон хвърли доволен поглед към приятелката си.
— Сърцето ми е изпълнено с щастие и се надявам, че бедната Аурора наистина почива в мир. Разказах ти за странните случки тогава. Мисля, че тя ми спаси живота. Сигурна съм, че миришеше на теменужки, въпреки че Люсиен смята, че си въобразявам. Тя беше там, усетих я.
— Но оттогава не си усещала подобно нещо?
— Не, в Сан Рьогре цари само мир и щастие.
Карес каза това с усмивка, докосвайки леко издутия си корем, където растеше тяхното дете. Очакваха го по Коледа. Щеше да се казва Кристиан, ако е момиче и Кристоф, ако е момче.
— Сигурно си доволна, че Люсиен спря да пътува?
— Да, и се надявам, че изпратената от него информация за корупцията на дьо Водрюл съвсем скоро ще ги принуди да напуснат колонията.
— Това е хубаво, скъпа. Вие с Люсиен заслужавате щастие след суматохата, която ви събра. Колко романтично е всичко, като в книга или пиеса — каза Ивон и остави шиенето, понеже се появиха мъжете.
— Кое е толкова романтично? — попита Люсиен, като застана зад Карес и взе малката й ръка в своята.
— Вашата женитба.
— Но романсът още не е свършил — каза Люсиен и целуна ръката на жена си.
— Да, скъпи, мисля, че ще продължи цял живот — допълни тя. Изведнъж изражението й се промени. Тя сложи ръка върху малкото хълмче на корема си.
— Какво има, скъпа? — попита я той.
— Ето!
Карес постави ръката му върху корема си. Люсиен я погледна шокиран.