— Той се движи — промърмори смаян.
— Или тя се движи — напомни му тя.
— Бебето ще има духа на майка си — каза Люсиен, и я погледна с любов.
— И силната воля на баща си — каза тя, а очите й му отговаряха със същата любов.
— Ще има цялата любов и щастие, които са ни липсвали в детството, моя хубава Карес. Кълна се в това!
— Да, ще има всичко. Не съжалявам, че съдбата ме доведе тук, благодарна съм й.
— Никакви съжаления, скъпа, само обещаното бъдеще — каза той с дрезгав от вълнение глас. После докосна още веднъж корема й, където растеше детето, създадено от страстта на самотника и на червената лилия, следващото поколение Сен Амант в Сан Рьогре.