— Прекрасно е — въздъхна Карес, а Люсиен я настани на масата, подредена със сребърни прибори и висококачествен порцелан. За пръв път, след като се бе озовала в Ла Салпетриер, тя седеше зад маса, толкова богато подредена, колкото и тия в бащиния й замък.
— Мислите ли, че ще можете да бъдете щастлива тук? — попита той тихо, сядайки срещу нея. Очите му я гледаха настойчиво.
— Вярвам, че бих могла — отвърна тя с плаха усмивка.
— Почакайте да ви заведа в Сан Рьогре. Предпочитам това имение, но едновременно с това изпитвам нужда да идвам редовно и в Нови Орлеан. Мисълта за живота в имение, отдалечено на мили от града, плаши ли ви? — Той очакваше отговора с леко напрежение, сковало гъвкавото му тяло.
— Сигурна съм, че животът в плантацията ще ми допадне… Люсиен — каза тя, мъчейки се да не потръпне при мисълта за кошмарните мочурища, които бе видяла от кораба.
— Някои жени намират, че мястото е твърде усамотено, твърде потискащо — отвърна той, поклащайки елегантните си рамене, а меланхоличната сянка пробягна още веднъж по лицето му.
— Аз не се плаша лесно — каза Карес и горчива усмивка изкриви устните й при спомена за ужасите на Ла Салпетриер. — Пък и Бланш ще го хареса.
— Коя, за Бога, е Бланш? — той повдигна една от тежките си черни вежди.
— Моята котка, или по-точно — моето коте — отговори тя и поднесе изящната кристална чаша към ноздрите си, за да усети аромата на първото добро вино, което опитваше от времето на трапезите в бащиния си дом.
— Бруно вероятно ще протестира, но съм сигурен, че те ще успеят да се спогодят по някакъв техен си начин — каза Люсиен безстрастно, забелязвайки как тя държи чашата. Това бе маниерът на жена, привикнала към най-доброто, а не на просто селско момиче, заето в търговията на коприна.
— Бруно?
— Моето куче е от изключително трудна за определяне порода, точно като господаря си — каза той с насмешка.
— Моля… не ви разбрах — заекна тя и отдръпна чашата от устните си, без да е опитала от виното.
— За нас, за нашия съвместен живот. Дано донесе и на двама ни това, което търсим — каза той изведнъж, протягайки чаша към нейната. — И за Бланш и Бруно, дано успеят да намерят начин да заживеят в мир заедно в Сан Рьогре.
Карес докосна ръба на чашата му със своята, чудейки се какво ли лично терзание причиняваше тези резки смени в настроението и сардоничните гримаси на самоирония, които често прекосяваха красивото му лице.
След тъмните мисли тя намери облекчение в усещането, което финото, сухо вино оставяше у нея, плъзгайки се в гърлото й като коприна.
Закуската премина леко, след като, с една от типичните си мигновени промени на настроението, Люсиен се превърна в най-забавният компаньон на масата. Той я забавляваше с историйки за Нови Орлеан и странните и забавни жители, които кръстосваха калните му улици. Храната, сервирана от напрегнатата Доминик, се оказа превъзходна, приготвена с пикантни подправки и аромати, които бяха нови за Карес. Люсиен обясни, че те представляват комбинация от билки, донесени от робите от Западна Индия, и местни растения, познати на индианците, като например стритите листа от лаврово дърво, използвано за ястията с друго растение, наречено бамя.
— Бихте ли желала да видите останалата част от къщата? — попита той, след като привършиха със силно, горещо кафе и богат десерт.
— С удоволствие, ако не си мислех, че бих могла да си седя тук цяла вечност — въздъхна Карес със задоволство. Топлото слънце, мекият, влажен въздух, виното и прекрасната храна я бяха накарали да изпадне в безметежност, каквато никога не бе изпитвала.
— Една бърза обиколка, после трябва да вървим при мадам Сесил — припомни й той.
— Разбира се — отвърна тя, изтегляйки стола си.
Стаите на първия етаж бяха обзаведени с маси с мраморни плотове и полирани мебели от орехово дърво, кипарис и кедър, в стила на френските провинции. По стените висяха огледала с позлатени рамки, орнаментирани с герба на Сен Амант, както Карес предположи. Имаше аплици с инкрустирани цветя над полицата на камината, няколко гоблена, и всичко това с качество, което би правило чест на най-изискания замък. Канапета, тапицирани със синя и златна дамаска, бяха разположени от двете страни на направената от сив мрамор камина в гостната.