— Виждам, че съм се омъжил за доста интелигентна съпруга, скъпа моя — каза Люсиен весело, вземайки ръката й в своята.
— Съжаляваш ли за това? — попита тя и му хвърли един закачлив поглед.
— Припомни си мотото на Сен Амант, скъпа съпруго. Ние живеем живота си само веднъж — напомни й той, но за миг в тъмните му очи се появи сянка и той отвърна поглед, за да се вгледа в нещо, което тя знаеше, че е спомен от миналото.
Градската къща блестеше от светлините, идващи от високите прозорци. Отзад се дочуваше трополенето от каляските на техните гости и възбудения им смях. Люсиен Сен Амант бе познат като щедър домакин, така че приемът обещаваше да бъде пищен.
— Моите поздравления м’сю, мадам — каза Доминик с предпазлив поглед, отваряйки входната врата. Тя отстъпи, за да им направи място да влязат във фоайето, осветено сега от дълги свещи, поставени в позлатени аплици на измазаните стени. — Всичко е готово, м’сю.
— Добре, Доминик. Гостите ще пристигнат всеки момент — й каза Люсиен, кимвайки, и поведе Карес към трапезарията.
— Доминик, Паскал отнесе ли покритата кошница в моята спалня? — попита Карес с леко колебание.
— Да, мадам, а аз си позволих да поставя малка паничка с мляко вътре — отвърна Доминик, а в очите й се прокрадна едва забележима топлина, за пръв път, откакто се бяха запознали.
— Благодаря, много мило от твоя страна — каза тя усмихнато на странната жена, която дори сега я караше да се чувства малко несигурна.
Доминик наведе обвитата си с тюрбан глава в отговор на почукването на входната врата.
— Изглежда първите гости са пристигнали — вметна Люсиен с въздишка и лека гримаса.
Преди Карес да успее да каже нещо, той тръгна към входа, за да посрещне гостите с очарователна усмивка, сякаш бе особено зарадван от това, че са дошли.
Карес въздъхна, след като поредната елегантна двойка влезе във фоайето, за да й бъде представена. Ивон беше права, помисли си тя, изглежда по-голямата част от Нови Орлеан бе поканена на техния прием. Не бе осъзнавала досега колко обвързан е Люсиен с хайлайфа на колонията. Струваше й се, че вече часове наред се усмихва на все нови и нови лица, преминаващи пред тях, за да стигнат до трапезарията, където бе налято превъзходно шампанско, донесено от Франция. Шумът от разговорите и смеха на гостите се носеше из препълнената къща. Най-накрая се наложи да излязат през френския прозорец в градината, където запалени факли, забити в земята, разпръсваха тъмно кадифения мрак на нощта.
Маркизът и маркизата пристигнаха последни, за облекчение на Карес. Леденият синеок поглед на съпругата на губернатора се плъзна по роклята й и тънките устни на тази жена се изкривиха в попарваща усмивка.
— Имате завиден вкус, мадам Сен Амант.
— Благодаря — отвърна Карес с лек поклон.
— Вие изненадахте всички ни, скъпи Люсиен, но сега разбирам каква е била причината — каза маркиза дьо Водрюл, без да сваля очи от Карес. — Трябва да призная, че онзи ден при мадам Сесил бях доста учудена ви видя с едно „момиче за изправление“. Но виждайки вашата съпруга да се задава по пътеката в църквата, облечена в тази прекрасна рокля, всичко ми се изясни. Вие продължавате да ме изненадвате, защото никога не бих си помислила, че сте сантиментален, а сега виждам, че направихте жест на романтик — изкоментира тя с иронична нотка в гласа си.
— Соланж, никак не ми е трудно да разбера защо Люсиен се е оженил за тази хубавица — се намеси маркизът, с усмивка, която издаваше нещо повече от лека похотливост. — Люсиен, с ваше позволение бих искал да целуна булката. — И без да изчака отговора, той се наведе и целуна с готовност устните на Карес.
Учудена от това, че красивият маркиз е доста по-млад от съпругата си, тя можа само да се усмихне леко, когато той отстъпи. Карес почувства как до нея Люсиен се стегна от болезнена неприязън, щом погледна маркиз дьо Водрюл.
Карес бе трогната, когато установи, че в мъжката спалня, принадлежала на Люсиен до тази вечер, са били направени някои промени, които да й придадат по-женствен, по-романтичен вид. Бели рози в кристални вази бяха пръснати навсякъде — на тоалетната масичка, на мраморната полица, на масичките до леглото. Жасминови клонки с бели, пръскащи аромат цветчета бяха увити около таблите на леглото, под тюла, предпазващ от комари. Над леглото бе окачен венец от розмарин, жасмин и бели розови пъпки. Бледокафявите копринени завеси блестяха, осветени от дългите свещи с аромат на мирта, поставени в сребърния свещник.
— Мадам, вашата нощница — каза Доминик, повдигайки от тъмночервената покривка на леглото нощницата от надиплена коприна с цвят на слонова кост, украсена с широка, фина дантела в талията, в горната част на ръкавите и при спираловидния подгъв.