Стъписана от разкритието на Доминик за Аурора Сен Амант, Карес бе разкъсвана от противоречиви чувства. Този невероятен мъж силно я привличаше, но кого точно виждаше той, загледан в нея с тези черни като нощта очи? Не беше ли тя просто отражението на един дух?
6.
— Дъхът ми спира, когато те погледна, мила — гласът на Люсиен бе станал гърлен от страстта, която едва контролираше. — Ела при мен. — Той протегна ръка, без да мърда от мястото си по средата между Карес и леглото с балдахин, покрито от ефирния облак на мрежата против комари.
Тя стоеше замръзнала, неспособна да помръдне. Неговото присъствие в полутъмната стая предизвикваше у нея топло, леко замайващо усещане, което преминаваше по тялото й и от което й се виеше свят. Неспособна да отмести поглед от тези очи, които я бяха впримчили от другия край на стаята и я свързваха с него като с железни вериги, тя разбираше, че не може да се бори срещу неговия магнетизъм. Това привличане, желанието да усети неговите устни върху своите, да се озове в силните му ръце, притисната, почти сляла се с неговото силно, мъжествено тяло… Тя се плъзна към него като в сън, движейки се с походката на сомнамбул, неусещаща нищо, а големите й сиви очи бяха погълнати от неговия пронизващ поглед.
— Скъпа моя съпруго — прошепна той с лице, допряно до копринената й коса и я пое в ръцете си, сякаш бе лека като перо. — Колко дълго чаках тази нощ.
Обвивайки врата му с ръце, прилепвайки плътно към силното му мускулесто тяло, тя почувства топлата ласка на неговия неравен дъх по бузата си, докато той я обгръщаше в убежището на своята прегръдка. Странното усещане, че се е завърнала у дома, я обзе, докато той целуваше леко първо слепоочията й, а след това затворените й очи, връхчето на нейното вирнато носле и накрая потръпващите й, влажни, очакващи устни.
Люсиен прокара устни по нейните, поглъщайки тяхната мекота, потъвайки в уханието на лилии, което идваше от нейното топло, податливо тяло, дразнещо и измъчващо сетивата му. Съчетанието от пробуждащата й се страст и нейната плахост го караха да полудява от желание. Той, който бе познавал толкова жени, сега изпитваше безброй различни чувства, едновременно копнеейки и искайки да грабне жената, която първоначално го бе привлякла със своята прилика с една друга жена.
Защо бе пожелал да се ожени за нея? Той все още не бе сигурен дали може да отговори на този въпрос. Дали тя го привличаше единствено с приликата си с Аурора, или бе докоснала струна в душата му, достъпна само за нея? Не беше ли го направил само в желанието си да отмъсти на миналото, опитвайки се да изправи предишна грешка? В действителност нямаше никакво значение какво точно го бе привлякло в нея. Когато беше влязла в църквата, облечена в рокля, избрана от самата нея, той разбра, че тя не е просто бледо подобие на Аурора, въпреки че при подходяща светлина приликата между двете бе поразяваща. Когато тя се изправи в полутъмната спалня, той за миг се усети пренесен в миналото. Но когато се притисна в обятията му, почувства, че тази прекрасна жена е истинска, че тя е неговото настояще и бъдеще. След това, когато устните й се разтвориха под неговите, минало и настояще се преплетоха и нощта пламна в желанието му, което нямаше да се уталожи, преди тя да се е превърнала в негово тяло и душа.
Отстъпвайки пред страстната власт на целувката му, пред силата на прегръдката му, Карес се прилепи до него, предала се на волята му, на неговия плам, който не позволяваше на сетивата й да откажат. Беше прекрасно да бъдеш желана след такава дълга самота и тя се обви около него, заповядвайки си да не позволи на никаква мисъл да попречи на усещането за пълнота, което изпитваше, притисната към твърдото, силно тяло на Люсиен. Острият аромат на рози и жасмин се бе пръснал над тях в знойния нощен въздух и той насочи Карес към очакващото ги легло, прошепвайки дрезгаво думите:
— Скъпа, не издържам повече.
Тялото й изпитваше болезнена нужда от неговото докосване, когато тя потъна в копринените завивки. Тя бе притиснала опакото на ръката си към потръпващите си устни, докато го наблюдаваше как бързо сваля дрехите от своето здраво, мускулесто тяло. Никога досега не бе виждала голата красота на мъжкото тяло. Беше се наслаждавала само на съвършенството на статуите на гръцките богове в двореца във Версай. Тялото на Люсиен, нейният съпруг, невероятно наподобяваше най-изящните от тях.
Плъзгайки се зад нея, той дръпна украсения шнур за спускане на предпазната мрежа около леглото и тя ги обгради, като че бяха потънали в мъгла. Леглото от балдахин в бордо се превърна в малка, потайна стаичка, уханието на жасминовите клонки увити около таблите му, се засили, стана по-осезаемо в закритото с мрежата пространство.