Тя чакаше, докато сълзите на отчаянието потекоха по бузите й. Още веднъж щеше да остане сама, толкова сама, колкото бе била през целия си кратък живот. Родителите й винаги се държаха към нея студено и дистанцирано, като богове от Олимп. Освен това тя ги виждаше рядко, защото във Версайския двор нямаше място за деца. Веднага щом се родяха, те биваха отпращани, за да ги отглеждат дойки, гувернантки и после — в пансионите. Карес не беше изключение в това отношение. От петгодишна възраст тя бе живяла по манастирските училища, като останалите дъщери на богатите и влиятелните. Родителите предпочитаха да подлизурничат на краля на Франция в неговия блестящ двор във Версай, пред това да бъдат с децата си в своите провинциални имения.
— Горкото момиче — прошепна той и устните му нежно докоснаха алената лилия.
Пръстите й се вкопчиха в копринените завивки, когато усети устните му върху ужасния белег, а пръстите му — да се промъкват надолу по гръбначния й стълб, дарявайки я с уют, докато тя очакваше само погнуса. Ръцете му се озоваха на раменете, обръщайки я, за да застане лице в лице с него.
— Това, което си понесла, не е било никак леко. Възхищавам се на твоята смелост не по-малко, отколкото на красотата ти. Това само ме убеждава колко прав съм бил да поискам ръката ти — й каза той. Гласът му беше твърд, но и изпълнен с нежност, която тя нямаше да забрави до края на живота си. Той пое лицето й между дланите си и се наведе, за да целуне сълзите по страните й.
— Разбираш ли какво означава това? — попита тя през треперещите си устни.
— Моята майка също носеше алената лилия на рамото си — отвърна той меко, галейки долната й устна с върховете на пръстите си. — Тя бе едно от прословутите провинили се момичета, но Жак Сен Амант не се интересуваше от това още от първия момент, в който я видя на пристана, точно както те видях и аз, мила съпруго. Преди време ти казах, че ти се доверявам, давайки ти годежния пръстен. Ако не беше алената лилия, която майка ми носеше, той никога не би я срещнал, защото нямаше да я изпратят в Ла Луизиен. — Вдигайки ръката й с пръстена, той го целуна нежно. — Златната лилия с рубини е символ на онова, което ги събра заедно. Той й бе обещал, че тя никога повече няма да се срамува от нея. А тази нощ, когато заставаме един срещу друг като съпруг и съпруга, аз те моля никога повече да не се срамуваш да ми я покажеш, моя прекрасна алена лилия — каза Люсиен с нежност, която проникна дълбоко в скърбящото й сърце и започна да го освобождава от болката, която бе заличила гордостта и нейната женственост.
— Никога повече — прошепна Карес и устните им се долепиха в бавна, гальовна целувка.
Той внимателно я положи на леглото, държейки я в кръга на своята прегръдка, без да откъсва изгарящите си устни от нейните. Тя отрони лек стон, когато гърбът й опря в коприната на завивките и усети мекотата на пухената възглавница. Той легна до нея, така че да може да гали шията й, овалните й гърди, следвайки първо очертанията им, а после докосвайки връхчетата им, които се втвърдяваха под неговия допир.
Тя изстена, когато устните му се плъзнаха в многобройни целувки към ямката на шията й и там той описа кръг около мястото, където се усещаше пулса й. Когато тя си помисли, че удоволствието е непоносимо, той отново се премести надолу, за да докосне първо едната розова пъпка на гърдите й, а после и другата със своите изгарящи устни и тогава Карес се обърна, за да дари него и себе си с наслада.
— Любов моя — прошепна тя, галейки косата му с пръсти, докато той я целуваше нежно. Спираше се на гърдите й, а после се спускаше към копринено нежния й корем. Ръцете му я милваха леко, докато бавно разтваряха бедрата й.
Това невероятно усещане от контакта между мъж и жена бе нещо повече от това, на което се бе осмелявала да се надява дори след прошепнатите признания на Ивон и няколкото историйки, които бе чула във Версай за времето, прекарано там с баща й. Карес бе разбрала какво трябва да очаква, но всичко това бе пречупено през представите на хихикащите момичета в манастирското училище и играта на животните, които бе наблюдавала в тяхното имение извън Лион. Тя не бе подготвена за замайващата забрава, която усещаше в прегръдката му, за изгарящата треска на желанието.
Когато устните му целунаха копринената, недокосвана кожа по вътрешната страна на бедрата й, тя си помисли, че ще изгуби съзнание от удоволствието, което извираше от слабините й. Никога преди не бе изпитвала подобно трескаво усещане като това, преминало по тялото й. Тя се изпъна под изкусителното докосване на тези издължени пръсти с техните загрубели върхове, така непривични за един благородник. И разбра през зноя и омаята на страстта, че Люсиен е точно това — един благороден мъж, контролиращ желанията си, въпреки че се бе съмнявала преди в това. Карес знаеше, че не всички мъже са такива, защото бе чувала как преситените придворни във Версай се хванеха с удалата им се възможност да стреснат някоя невинна млада жена с разкази за това какво удоволствие са им донесли предишните им любовници.