— Дано втората мадам Сен Амант да живее по-дълго от първата — пресече смеха и песните на тълпата горчивата насмешка.
Настана тишина и мъжете се обърнаха към мъжа в леденосиня коприна, застанал в края на тълпата. Дори концертината замлъкна, докато всички се обръщаха към мястото, където стоеше Люсиен, прегърнал през раменете Карес.
Тя усещаше невероятния, но обуздан гняв на мъжа си. Едно мускулче на челюстта му потрепна, но лицето му изразяваше единствено каменно презрение, когато очите му се спряха на непознатия, искрящи от едва сдържан гняв.
Този ужасен миг бе прекъснат от вика „Успех! Успех!“, който постепенно бе подет от останалите. Единствено непознатият не се присъедини, а Люсиен махна на Доминик да донесе още един поднос с питиета за радост на събралите се.
— Ела, скъпа, да влезем вътре, докато вниманието им е заето — й каза Люсиен, повелително въвеждайки я през верандата обратно към френския прозорец.
Карес погледна през рамо, за да срещне студеният, суров поглед на непознатия, който постоя малко, след това се обърна и тръгна по улицата обратно към Плас Роял. С крайчеца окото си тя видя Доминик, която гледаше след него със странно, неразгадаемо изражение.
Когато Люсиен затвори вратата и я заключи, спускайки щорите, за да не прониква светлина, Карес попита:
— Кой беше онзи мъж?
— Кой мъж? — каза Люсиен едва разбрано.
— Този, който извика грубата забележка — отговори тя, решена да разкрие неговата самоличност.
— Филип Дюбрюл — отвърна Люсиен, приближавайки се към нея.
— Значи го познаваш? — каза тя изненадано.
— Той бе доведен брат на Аурора, първата ми съпруга — обясни той рязко с огорчен тон. — Искам името му никога повече да не се произнася в нашия дом. — Като постави ръка на кръста й, той я поведе към балдахина. — Никакви въпроси повече. Имаме време само за любов, скъпа — прошепна, докосвайки копринената й коса, и двамата се плъзнаха в леглото.
Но дори когато Люсиен я прегръщаше, Карес продължаваше да помни думите на непознатия и за миг си помисли, че долавя уханието на виолетки, парфюмът на Аурора. С тяло, преплетено с това на съпруга й, заровила пръсти в косата му, отговаряйки на пламенната му целувка, тя си представи, че чува името Аурора с нощния ветрец.
Карес усети внезапно пробождащо се отчаяние. При мисълта, че бракът й може да се окаже завинаги преследван от неясния спомен за неговата първа съпруга, жената, на която тя толкова приличаше — Аурора Сен Амант.
7.
Влажно и горещо течение проникваше в спалнята заедно с лъчите на утринното слънце. Карес се изви, обърна се, все още дълбоко заспала. Но когато неприятното усещане се засили, тя отвори натежалите си клепки, за да открие, че Люсиен е излязъл, а Доминик се задава откъм френския прозорец, водещ към верандата с изглед към вътрешната градина.
— Нося ви закуската, мадам — поздрави я жената с лек си акцент. — Задушно е днес. Чаша силно кафе и няколко от моите топли захаросани сладки банички направо от фурната ще ви дадат сили да посрещнете утрото. — Тя се промъкна през мрежата срещу комари и постави на леглото плетения поднос. Карес седна, облегната на възглавниците зад гърба си.
— А моят съпруг? — попита тя, мислейки си колко време бе минало, откак не бе закусвала в леглото.
— За съжаление господинът бе извикан по работа, но ми заръча да ви предам, че ще се върне преди църковните камбани да са ударили дванайсет на обяд. Той искаше също да ви предам неговите извинения за това, че е прекъснал уединението на медения месец, но излизането му било изключително наложително.
Карес отметна сплетените кичури от лицето си и бързо си наля чаша горещо черно кафе от сребърната каничка, добавяйки топло мляко. Умората се бе разпростряла върху нея като одеяло, а влажната горещина засилваше нейната отпадналост. Тя се надяваше, че няколко глътки от силното кафе биха й помогнали да изхвърли лошите мисли от главата си. Дори възможността да е сама и се струваше добре дошла. Карес наистина беше самотница. Тя чувстваше, че така е и с Люсиен. Зачуди се, без особена причина, дали и Аурора е обичала да се усамотява. Докато си похапваше от превъзходните банички, Карес си спомни, че Люсиен я бе попитал дали ще й хареса да живее извън града, в плантацията. Той каза, че някои жени се бояли от изолацията. Дали бе имал предвид Аурора?