Изправяйки я на крака, Люсиен я притисна към високата си, жилава фигура и я задържа плътно прилепнала към себе си, сякаш силата на могъщото му тяло можеше да я предпази от болестта, която пълзеше по улиците на града като смъртоносна мъгла. Ръцете му галеше дългата й копринена коса, устните му се долепиха до страните й и той бавно я залюля напред-назад.
— Няма да позволя на нищо да ти навреди отново — прошепна той до кичурите й, навити от влагата.
Карес усети как някаква студенина се разстила в нея, докато слушаше тези думи. Какво имаше предвид под „отново“? Независимо от тази невероятна, страстна нощ, те се познаваха едва от два месеца. Нима в съзнанието си той прегръщаше именно Аурора? Тя потръпна в себе си при мисълта, че за Люсиен тя винаги ще бъде само заместител на жената, за която той истински копнееше, но вече не можеше да докосне.
— Щом трябва да тръгнем толкова скоро, значи имам много неща, които трябва да свърша — каза Карес хладно, опитвайки се да се отдръпне от обятията му.
Сивите й очи потъмняха от болката, предизвикана от терзанията й, а в гърлото й заседнаха като буца сподавени викове и протести.
— Имаме време за една целувка, скъпа — прошепна той глухо, прегръдката му стана по-силна, а устните му търсеха ямката на шията й.
Нова болка попари сърцето й, когато разбра, че независимо от съмненията си, тя все пак го желаеше. Целувката му сякаш запалваше огън във вените й. Мисълта, че желае да усети устните му върху своите, ръцете му върху кожата си, въпреки че той я използваше, бушуваше и в нея. Сълзи навлажниха клепките й, когато устните му се плъзнаха бавно към нейните, очакващи и тръпнещи от желание и отчаяние.
С капитулацията на нейното тяло, което я бе предало, устните й се разтвориха, за му позволят да ги обладае и проникне в тях. Неудържимата вълна на удоволствието помете всяка мисъл, когато езиците им се докоснаха. Пръстите й погалиха коприната на косата му, а после и силния му, мускулест гръб. Притискайки се към него, тя усети как зърната й се втвърдяват под фината материя на пеньоара й. Как само желаеше той Карес да усети топлината на кожата му върху своята.
— Прекрасна моя, не мога да ти устоя. Трябва да те имам — тя усети плътния му глас като горещ повей по шията си, миг преди той да я грабне и да я отнесе на ръце до леглото.
Стон на очакване се изтръгна от устните й, когато той я положи върху копринените чаршафи. Люсиен не я изпускаше от погледа си, докато сваляше дрехите от своето гъвкаво, силно тяло.
Осъзнаваше, че излага и двамата на опасност, като отделя време, за да я обладае, но просто не можеше да се спре. Той усещаше само тъмната, изгаряща страст, която го пренасяше отвъд логиката, отвъд предпазливостта. Плоскодънната лодка щеше да го чака, екипажът й бе попълнен от негови роби, имаше и капитан, но на доковете днес цареше паника и не бе немислимо някое обезумяло семейство да си присвои лодката в отчаяния си стремеж да напусне завладяния от болестта град.
— Сега нямаме време за любене, скъпа. Съжалявам за това, но в Сан Рьогре ще имаме дълги следобеди, посветени на всички нюанси на любовната игра. Днес ще трябва да те обладая бързо — каза той грубо, лягайки до нея, като наведе прилежно сресаната си глава над нея така, че едно от втвърдените й зърна да попадне между устните му.
Той завъртя езика си около възбудената розова пъпка. Нейните стенания от желание и пробуждаща се страст пронизваха нагорещения въздух в стаята, когато той се премести на другото зърно, и смучейки го леко, го превърна в едно малко, твърдо връхче. Пръстите му се провираха през къдравите копринени кичурчета и достигнали до срамните й устни, ги разтвориха, възбуждайки я, подготвяйки я за едно още по-осезателно проникване.
— Сърце мое! — извика Карес, когато горещият мед на екстаза потече из тялото й, надмогвайки всички забрани, всяка неохота, всяко съмнение.
Нейното тяло, самата й душа крещяха в порива си да му се отдадат изцяло. Тя копнееше да го усети в себе си, припомняйки си тяхното невероятно сливане, когато се бе почувствала изцяло желана, жадувана от този изключителен мъж, който бе неин съпруг.
Когато той застана над нея, бедрата й се разтвориха и инстинктивно се раздвижиха в чувствена подкана. Раменете й се повдигнаха, за да могат дланите й да обхванат гъвкавите мускули на ръцете му.
— Сега! — умоляваше го тя.
С победен стон, който бе по-скоро признак на неговото отстъпление пред страстта, той проникна в нейните медно влажни дълбини, тялото й се отвори за него, отговаряйки на всяко проникване.