Миризма на вкиснало вино, бренди и евтин ром се носеше из въздуха и придаваше на вонята от гниещи плодове и зеленчуци още по-нездрав отенък. Тютюнът, индигото и миртовите восъчни свещи чакаха да бъдат натоварени за Западна Индия и Франция и прибавяха своето още по-специфично ухание.
Паскал спря до стълбите, които водеха към пристанището и доковете. Карес видя познати фигури докато Люсиен й помагаше да слезе от каретата. Те се спускаха по стълбите към пристана. Ивон и Пиер, понесли кошници, придружени от двама негри, които носеха сандъци след тях, се бяха отправили към мястото, където пирогите бяха изтеглени върху калния бряг на Мисисипи.
— Моля те, Люсиен, не можем ли да вземем на нашата лодка и моите приятели до тяхното имение? Мисля, че то се намира по-надолу от Сан Рьогре, по реката — попита Карес с ръка поставена върху рамото на съпруга й, докато той й помагаше да се качи по стръмните дървени стъпала. След нея идваше Доминик с кошницата на Бланш в ръка.
— Ако искаш, разбира се. Пътуването по реката в пирога е изморително и опасно за една жена — съгласи се той, когато достигнаха върха на бреговия насип. — Изчакайте ме тук. Ще поговоря с Пиер.
Когато двадесетметровата лодка на Сен Амант се откъсна стремително от брега и се плъзна по кафеникавите води на Мисисипи, Ивон, Карес, Пиер и Люсиен седяха в предната й част. Те наблюдаваха как робите на Сен Амант, застанали на платформите за качване от двете страни на борда, забиват дълги прътове в речната тиня, за да избутат лодката напред, напрягайки всички сили, докато достигнат края на пръта. След като я избутаха, те се настаниха в задната част и започнаха монотонните си движения, изтласквайки лодката нагоре по реката срещу силното течение.
— Това е невероятно облекчение, скъпа, да съм тук с теб, вместо в оня тесен, издълбан дънер на пирогата — призна Ивон на Карес с въздишка, така че Пиер да не я чуе. — Може пък нашата малка плантация да се окаже с подходящо име. Пиер ми каза, че я е наричал Бон Шанс, но само късметът ни позволи да се махнем от града едновременно с теб и Люсиен. Учудих се, когато те видях, скъпа, толкова скоро след сватбата, но треската промени плановете на всички.
— Аз съм късметлийка, че вие двамата с Пиер ще живеете толкова наблизо. Трябва да ми обещаеш, че ще ни посещавате често — каза Карес с нотка на отчаяние в гласа. Застаналите отзад роби продължаваха да тласкат лодката нагоре по реката, по-далече от Нови Орлеан. Скоро мрачните блата и ракитаците скриха гледката към града и само върхът на камбанарията на Сен Луи се открояваше на фона на лазурното небе, подсказвайки, че там някъде сред просторната, отблъскваща джунгла има следи от цивилизация.
— Нима отиваш в Сан Рьогре, скъпа! — възкликна учудено Ивон.
— Не ми е лесно, но не съм изплашена — обясни замислено Карес. — Просто имам такова чувство, но сега като знам, че вие ще сте наблизо, чувствам се много по-добре.
— Мисля, че просто си позволила на слуховете за това място да те стреснат — каза загрижено Ивон.
— Какви слухове? — попита Карес и разтвори широко сивите си очи в изненада.
— Прости ми, мислех, че си чула и това те притеснява — въздъхна Ивон с изражение, което затъмни нейните иначе жизнерадостни черти. — Това е просто една легенда, разпространявана от робите, която по някакъв начин е достигнала до Нови Орлеан. Хората си умират да злословят за богатите и красиви мъже, като твоя. Знаеш колко завистливи могат да бъдат.
— Ивон, моля те, кажи ми настоя Карес, поставяйки ръка върху рамото на приятелката си.
— Говори се… че в Сан Рьогре… че в нейните основи се е вселил дух… душата на Аурора Сен Амант — призна Ивон с неохота. — Вероятно няма нищо такова. Робите са суеверни и, когато някой умре при загадъчни обстоятелства, въображението им тутакси заработва.
— Аурора е умряла в Сан Рьогре? — попита внимателно Карес, прехапвайки устни.
— Да, така говорят всички — отвърна Ивон, а сините й очи се изпълниха със загриженост за нейната приятелка.
— Как? Как е умряла? — заинтересува се настойчиво Карес, говорейки тихо, така че гласът й да не достигне до мястото, където си говореха Пиер и Люсиен.
— Паднала от верандата на втория етаж, защото перилата поддали и си счупила врата на тухления под, долу. Изглежда е било нещастен случай, но някои твърдят, че се е самоубила, защото е била много нещастна и уплашена в Сан Рьогре. Други пък… подхвърлят друга история — промърмори Ивон, поглеждайки през рамо към Люсиен.