— Каква друга история? — продължаваше да настоява Карес.
— Те казват, че Аурора Сен Амант е била убита. Точно затова нейният дух, душата й, не намира покой. Тя нямало да се смири, докато убиецът й не бъде наказан — чупеше ръце Ивон. — Не трябваше да ти разказвам това, но рано или късно все някой щеше да е ужасно зарадван, че може да те стресне с тази стара легенда. Но това е наистина само легенда, история за духове, измислена от суеверните роби и хората, които завиждат на Люсиен за богатството му и красивата външност. О, скъпа, забрави я, не й позволявай да попречи на щастието ти с Люсиен — умоляваше я Ивон, докосвайки рамото на приятелката си, за да я успокои. В сините й очи се четеше разкаяние за казаното.
— Не се притеснявай, няма да позволя — обеща Карес и отвърна поглед, за да го спре на дивите, потънали в зеленина блата. Но тя знаеше, че е излъгала Ивон.
Аурора, все Аурора. Тази жена я преследваше от влизането й в градската къща на „Рю Шартр“. И какво я очакваше сега в Сан Рьогре? Къщата, в която Аурора бе намерила смъртта си. Внезапно тя си спомни как Доминик й каза, че първият брак на Люсиен го е направил по-твърд. Защо? Какво бе направило и двамата толкова нещастни, за да тръгне слух, че тя се е самоубила? Да се предполага, че Аурора е била убита, просто не си струваше, реши тя. Дори не искаше да допуска възможността, че би могла да се озове съвсем сама в изолирана плантация с един мъж, който може да е убил първата си съпруга. Припомняйки си нежното и страстно любене с Люсиен, тя си помисли, че това е невъзможно. Вперила поглед в плашещия пейзаж на блатата, тя бе убедена, че той не е способен на убийство. Не и Люсиен.
8.
— В прекрасните ти сиви очи виждам сянката на тъга. Нима причината за това е, че твоите приятели слязоха, за да отидат в имението си? — попита Люсиен.
Той бе застанал до Карес и наблюдаваше как кипарисовият пристан на имението „Бон Шанс“ се изгубва от погледа им, докато те правеха завой по криволичещата кафява панделка на Мисисипи.
— Може би мъничко — отвърна Карес, вдигайки ръка, за да предпази очите си от яркото слънце с широката периферия на сламената си шапка и за да хвърли един последен поглед на Ивон. Тя леко потръпна от носещия се по водата бриз, въпреки че въздухът беше горещ и влажен.
Ивон и Пиер бяха слезли на брега заедно със своите роби, които носеха двете пироги, а после се върнаха за двата малки сандъка. Тяхната малка къща, построена в провинциален стил, едва се виждаше през гъстите клони на гигантските вечнозелени дъбове. В мига, когато прегръщаше Ивон за довиждане, Карес бе обзета от моментна паника. Тя бързо я овладя и пожела на своята приятелка едно ведро „довиждане“, като я накара да обещае, че двамата с Пиер ще ги навестят в Сан Рьогре до един месец.
— Надявам се, че не намираш пейзажа застрашителен, скъпа — изкоментира Люсиен, а в тъмните му очи, осветени от златистите лъчи на залязващото слънце, проблесна някаква неразгадаема емоция.
— Не, защо мислиш така? — попита тя, загледана към брега, в мрачните гирлянди от сив мъх, висящи от чворестите дървета като паяжини в изоставена къща.
— Предполагам, че у дома едва ли си виждала нещо подобно на испанската брада — каза той, посочвайки провесения мъх. — Мислех си, че може би тази странна земя, толкова различна от родната Франция, ще ти се стори доста негостоприемна.
— Различна е от Франция, това е вярно — отговори бавно Карес, — но в нея има някаква дива красота. Пък и аз както ще разбереш, не се плаша лесно. — В гласа и имаше лека горчивина, когато си спомни за затвора Ла Салиетриер.
— Радвам си да го чуя, скъпа — каза Люсиен, а в гласа му се долавяше разбиране, като че ли той знаеше за дните й, прекарани в затвора. — Един мъж се нуждае от съпруга, която да е силна духом, за да застане редом с него в този пущинак. — Думите му прозвучаха странно, сякаш в тях се криеше друг смисъл.
Карес си помисли за Аурора. Дали тя е била силна? Нещо в ума й проблесна внезапно и тя осъзна, че около първата мадам Сен Амант е имало нещо странно. Доминик си бе позволила отрицателното й отношение към нея да проличи в забележките й, а сега и този слух, че се е самоубила? Може би, веднъж установила се в имението, тя щеше да съумее да намери отговорите на въпросите, които я вълнуваха относно Аурора Сен Амант.
— Толкова си замислена — каза Люсиен меко, галейки бузата й с палеца си.
Тя изглеждаше така далечна, че той пожела да я върне към себе си. Нима тя съжаляваше, че е неин съпруг? Преследваше го споменът за една друга жена, която бе стояла до него на сватбеното пътешествие извън Нови Орлеан.