— Колко има още до Сан Рьогре? — попита тя, вместо да отвърне на неговата забележка.
— Около половин час. Не е далече — отговори той. — Боя се, че ще го видиш за пръв път в здрач, защото вече се мръква.
— Значи от тази страна на реката няма други плантации между Бон Шанс и Сан Рьогре?
— Има няколко немски ферми на другия бряг и само една плантация — Шен Верт, собственост на Дюбрюл — отговори той кратко, сваляйки ръката си от бузата й с вперен поглед отвъд стремителните води на реката.
— Дюбрюл… но това не беше ли името на… — Карес замря и след това не доизказа изречението си.
— Да, това е името на доведения брат на Аурора. Той остана тук, за да ръководи имението, след като баща му и мащехата му, майката на Аурора, заминаха за Сен Доминик, за да се захванат там с една захарна плантация. Майка й мразеше Луизиана още от първия ден, когато тя и бащата на Аурора пристигнаха в Нови Орлеан. Той беше пълномощник на краля. Четири месеца след като бащата на Аурора бе убит при едно нападение на индианците, нейната майка се омъжи за Едуард Дюбрюл, вдовец с един син. Говореше се, че Дюбрюл е бил неин любовник дори няколко месеца преди смъртта на съпруга й — обясни Люсиен с безстрастен глас. Никога не съм уважавал този мъж, както не уважавам и сина му. Мисля, че почти няма да се виждаме с Филип Дюбрюл, тъй като омразата му към мен е също толкова силна, колкото и моята към него.
— Той женен ли е? — поинтересува, се Карес.
Нейното любопитство се засилваше от факта, че доведеният брат на Аурора живее толкова близко до тях. Тя разбра, че той също е търсил начин да стигне до своето имение, когато го бе видяла при доковете.
— Не — каза Люсиен и устните му се изкривиха от неприязън към Филип Дюбрюл. — Това е Шен Верт, и нека никога повече не обсъждаме този човек.
Карес погледна към брега, където с перленосивия здрач се забелязваха смътните очертания на къща измежду тъмните сенки на дърветата. Постройката бе в познатия провинциален стил на Бон Шанс, но бе по-голяма, с висок покрив, проточващ се над верандата. На пристана, навлизащ в реката, гореше запалена факла, а за един от кипарисовите стълбове бе завързана пирога.
Карес прецени, че Филип Дюбрюл е пристигнал в плантацията си преди тях. Дали ги бе задминал, докато бяха спрели в Бон Шанс?
— Скоро ще пристигнем в Сан Рьогре. Изпратих съобщение по една от лодките, които тръгнаха преди нас, че ще пристигна тази вечер заедно с невестата си — й каза Люсиен с по-мек тон, отмествайки поглед от реката към нея. — Мога само да се надявам, че вече са получили съобщението и Зои е успяла да приготви къщата за нашето пристигане, макар че барабаните сигурно вече са предали новината от плантация на плантация, когато лодката е пристигнала там. Ние, французите, се опитваме да не забелязваме, че тук новините пътуват най-бързо чрез слуховете, предавани от робите.
За пореден път настроението му рязко се бе променило, което, както Карес забеляза, беше доста характерно за Люсиен. Това винаги я объркваше, но тя се опитваше да не показва колко се разстройва.
— Нямам търпение да видя Сан Рьогре, защото на миниатюрата в медальона, който ми даде, изглеждаше прекрасно. Мислех си, че е почти невъзможно такава елегантна къща да съществува в този пущинак — каза Карес.
Сърцето й ускори ударите си, когато усети ръката му да се плъзга по талията й. Дългите сенки на здрача, които падаха върху реката, им бяха осигурили известно усамотение и Люсиен побърза да се възползва. Той я държеше в лека прегръдка докато заедно гледаха алабастровата сфера на луната, оставяща широко сребристо отражение върху водите на Мисисипи.
Баща ми възложи на опитен архитект, човек със свободни разбирания, да построи тази къща върху земята, която бе получил. Дори с помощта на робите строежът на това, което е било замислено като убежище за майка ми, му отнел над три години. Ние живеехме в Нови Орлеан, докато я строяха, макар че си спомням много малко от това време. Бил съм на четири години, когато сме се преместили в Сан Рьогре. Тази къща възприемам винаги като истински дом, толкова непоклатим и издръжлив, колкото ми изглеждаше баща ми, когато бях дете.
Припомняйки си какво й бе разказала Доминик за детството на Люсиен и за неговата бедна побъркана майка, Карес се натъжи при мисълта за малкото момче и силния, грижовен Жак Сен Амант, който бе построил това красиво убежище за любимата си съпруга — една жена, която никога не бе била негов пълноценен партньор, независимо от любвеобилните му грижи.
След това, като че призован от нейните спомени за миналото, зад един завой на реката се появи осветеният с факли пристан на плантацията Сан Рьогре. От някъде започна да бие камбана, а робите за последен път се пребориха с течението на реката, за да избутат лодката към кипарисовия кей.