— Да се надяваме, че ще се отнесе така и към Бланш — каза Карес шеговито, чудейки се как се чувства котенцето в кухнята. Тя не бе виждала Доминик, откак влязоха в къщата.
— Може би и тя ще успее да го очарова като господарката си. Ако робите видят колко лесно си го усмирила, ще си помислят, че притежаваш магически сили — пошегува се той, без да осъзнава, че една от слугините бе застанала на вратата с меден съд с вода за миене.
Но Карес все пак видя младата жена, видя уплахата в големите й тъмни очи, когато тя отвърна на погледа й. Знаеше, че момичето бе видяло как кучето й се подчини, както и че то бе изумено от нейната прилика с предишната господарка. Умората още веднъж натежа над Карес, когато си припомни причината, поради която Люсиен се е оженил за нея, както и защо за него бе такова голямо удоволствие да я види в Сан Рьогре.
— Влез, Фантин. Това е новата ти господарка — каза Люсиен на изплашената млада жена и тя влезе с колебливи стъпки в стаята. — Скъпа, това е Фантин, домашната прислужница. Тя е дъщеря на Зои.
— Радвам се да се запозная с теб, Фантин. Моля те, остави водата в банята и ми донеси няколко кърпи. Бих искала да се освежа преди вечерята.
— Да… мадам. В шкафа в банята винаги има ленени кърпи — отговори тя и странно вдървена, премина през вратата на стаята в помещението за преобличане и после в малката баня.
— Защо всички са се втренчили така в мен? — изведнъж попита Карес Люсиен, решена да чуе от него, че тя прилича на Аурора.
Беше се уморила от всички тези преструвки и не можеше да уталожи гнева си към Люсиен затова, че не й бе казал истината след сватбата. И защо? Тя не бе очаквала той да е влюбен в нея. Беше отгледана с мисълта, че ще се омъжи по сметка за мъж, избран от баща й заради неговото богатство и семейство. И ако любовта се появеше след брака, те щяха да са щастливци, ако пък не, след като родеше няколко сина, тя щеше да е свободна да приема дискретно любовници, а мъжът й вероятно вече щеше да си е намерил една или две. Но пък и тя не бе очаквала да се влюби така в мъжа, който в манастира й бе изглеждал просто като решение на нейните затруднения. И защо бе позволила на мисълта за отдавна мъртвата Аурора да я обсеби? Какво значение имаше, че той се бе оженил за нея заради приликата й с друга жена, щом това й бе позволило да избяга от мрачното си настояще? Сега тя беше мадам Сен Амант от плантацията Сан Рьогре. Никой от враговете й във Франция не можеше да я достигне в този забравен от бога пущинак, дори придворните на краля не се интересуваха какво става в Луизиана.
— Какво има, скъпа! — Люсиен бе застанал пред нея, след като Фантин бе излязла от стаята. Той бе хванал нейната нежна, малка брадичка с два пръста, принуждавайки я до го погледне.
— Не ми отговори — отвърна тя.
— Любопитно им е да видят новата господарка. Мъчат се да отгатнат каква господарка ще бъдеш, добра или не, стриктна или не. Просто любопитство — убеждаваше той, но виждаше в доверчивите й тъжни очи, че тя не му вярва.
Не би могъл никога да й каже истината, да признае, че е способен на такава слабост. Как би могъл да сподели, че е бил привлечен от приликата й с Аурора, за да открие след това, че Карес е безкрайно по-интригуваща? Той усещаше, че тя притежава силата, която липсваше на първата му съпруга, сила, която го безпокоеше. Толкова тайни се криеха в Сан Рьогре; тайни, които той не искаше да бъдат разкривани.
Люсиен се чудеше как е могъл да се ожени за жена като Карес и да я доведе в плантацията. Но дълбоко в себе си той знаеше, че не можеше да постъпи иначе още след първия миг, в който я бе видял. Никога не беше вярвал в любовта от пръв поглед, докато не срещна Мари-Карес де Вилие. Неговата собствена сантименталност го изпълваше с отвращение, но това не променяше нищо. Страстта му само се засилваше още от първия ден и той се боеше, че с времето тя ще го обладава все повече. Не трябваше никога да й позволи да разбере какви са истинските му чувства към нея. Нима все още не бе разбрал какво може да му донесе любовта към една жена? Никога, си помисли той, няма да позволи това да се случи отново.
— Сигурен ли си, че това е всичко? — настоя студено Карес, а една от извитите й вежди се повдигна въпросително.
— Какво друго би могло да бъде, скъпа? — промърмори той и се наведе да целуне пулсиращата точка в основата на шията й. Усещането за възбуда прониза нейното същество.