Освен това вече нямаше време за мисли за старите болки и разочарования, защото скоро щяха да слязат на пристана, гъмжащ от какви ли не мъже, всеки един нетърпелив да види новите момичета, дошли от Франция.
Горещи вълни обгърнаха Карес, докато й помагаха да слезе от лодката. За миг тя усети как нечий боязлив, но алчен поглед изучава лицето и фигурата й, докато кръгът на тълпата сякаш се стесняваше около нея. Не обърна внимание на похотливите забележки и стисна с две ръце кошницата с котето, докато повдигаха сандъчето й от лодката, за да го поставят в краката й.
Похотливите лица, неприятната миризма, носеща се от някои от мъжете около нея, я задушаваше и тя почувства как надвисналото, изгарящо тропическо небе я притиска и сякаш изсмуква дъха от дробовете й. Точно когато си помисли, че ще изкрещи под напора на нарастващия страх, и че тълпата ще я разкъса, усети една ръка върху рамото си. Тълпата изглежда се смили, отдръпна се и Карес успя отново да поеме въздух.
— Мадмоазел, мога ли да ви помогна с нещо? — се осведоми един мъжки глас, докато нечии решителни, тънки пръсти обхванаха рамото й, измъквайки я от тълпата.
Когато се обърна, за да отговори, Карес почувства как нещо я разтърси. Дъхът заседна в гърдите й, беше шокирана и не можеше да откъсне поглед от дълбоките, привличащи тъмни очи, които би различила навсякъде, макар да не можеше да разпознае лицето.
— Вие! — въздъхна тя, а изумлението накара лицето й да пребледнее.
— Простете, мадмоазел, но познаваме ли се отнякъде? — прошепна сдържано тъмнокосият висок мъж и само една искрица на загадъчно усещане проблесна в тъмните му очи. С ловки движения той я измъкна от тълпата мъже. Те изглежда му се подчиняват, забеляза Карес въпреки шока и изненадата.
— Само за миг си помислих, че е така — изрече тя едва-едва, гледайки го смутено.
Толкова ли бе погълната от мислите за човека, когото бе срещнала само веднъж в Ла Салпетриер, че да вижда точно него във всеки мъж с изразителни тъмни очи? Тя си припомни, че много французи имаха тъмни очи, а дори не бе сигурна за цвета на косата на своя посетител, защото той носеше напудрена перука.
Под тъмната триъгълната шапка на мъжа, застанал до нея, се подаваше гъста, добре поддържана коса, сресана назад на елегантното чело и прибрана на опашка в основата на врата. Лицето му беше слабо и ъгловато, със силно изразени черни вежди над наситено тъмните му очи, засенчени от гъсти мигли, примигващи сякаш много по-рядко от тези на другите мъже. Карес забеляза трапчинката на решителната му брадичка под пълните, неусмихващи се устни. Този мъж бе така загадъчен, фините му черти издаваха аристократа у него, а кожата му имаше бронзов загар. Мускулестата, почти хищническа грация на високата му жилеста фигура, я държеше нащрек, както и усещането, че той бе самотник. Неговата резервираност, ясно доловимата му дистанцираност, намекваха за трудни за достигане дълбини. Неочаквано тя се запита какво ли се крие зад тази студена фасада.
Той бе свел поглед към нея, мълчанието се проточи, докато той изучаваше лицето й, търсейки нето, за което тя нямаше представа. Точно силата на погледа, осъзна тя, бе онова, което й напомняше за мъжа, посетил я в затвора преди около осем месеца.
— Ако се бяхме срещали, мадмоазел, щях да си спомням за това, защото човек, веднъж видял лице, красиво като вашето, никога не би го забравил — прошепна той с дълбок, кадифен тембър, който се чувайте ясно, независимо от шумотевицата на пристана.
— Моля да ми простите, мосю, грешката е моя — отвърна тя учтиво, отдръпвайки се от дланта му, която все още допираше ръката й. — Напомняте ми за един човек, когото познавах във Франция. Колко глупаво от моя страна да си мисля, че бих могла да го срещна в Нови Орлеан.
— Често виждаме това, което жадуват сърцата ни — отговори той със странен блясък в дълбочината на непроницаемите си очи.
Искрицата се появи само за миг и след това изчезна.
— Мадмоазел де Вилие, дръпнете се оттам — извика сестра Маргьорит, забързана към Карес. — Сестра Ксавиер ще ни придружи до манастира. Един роб ще пренесе вашето сандъче заедно с тези на другите. Ще имате време да общувате с господата, след като се установите. — Тя деликатно придърпа Карес по-далеч от този поразителен мъж, притекъл й се на помощ. — Мосю, ако желаете да говорите с госпожицата, можете да се обадите в манастира.