— Тъй и ще направя, сестро — бе неговият отговор, придружен с леко кимване на красивата глава и едва доловима насмешка.
След този лек поклон той отправи грациозен жест към Карес, сваляйки шапката си. Абаносовата му коса проблесна на лъчите на залязващото слънце като крило на гарван.
Карес се остави да я заведат до мястото, където се бяха събрали другите в очакване около една сестра с нежни черти. Вероятно, това е сестра Ксавиер, помисли тя. Любопитство проблесна в очите на Ивон при вида на елегантния мъж, неоткъсващ поглед от малката фигура на Карес, докато тя неохотно се отдалечаваше от него.
— Кой беше тоя? — попита Ивон, щом двете млади жени усетиха, че са изостанали малко от останалите момичета. Две монахини ти отвеждаха от пристана, а сестра Ксавиер вървеше най-отзад.
— И представа нямам — прошепна Карес, отвръщайки се решително от последния заинтригуван поглед на мъжа, който продължаваше да ги следи със завладяващия си тъмен поглед.
— Ако имаш късмет, може би той ще дойде в манастира, за да поиска ръката ти — каза Ивон, оглеждайки се през рамо, за да мерне за последен път красивия непознат. Той се насочи направо към теб, сякаш те познаваше. Наблюдавах го още откак слязохме от лодката. Не свали поглед от теб. Де и аз да имах твоя късмет — въздъхна тя.
— Движете се бързо, госпожици, но с достойнство — нареждаше зад тях сестра Ксавиер. — Не бихме желали да привличаме вниманието повече, отколкото вече го направихме при пристигането си.
— Да, сестро — отвърнаха двете млади жени, опитвайки се да сдържат смеха си, защото изглеждаше невъзможно да не привличат вниманието.
Всички погледи бяха насочени към тях, докато пресичаха тревистия площад, който старият моряк бе нарекъл Плас Роял. Отляво и отдясно на площада бяха разположени казармените помещения. Не бе останал прозорец, незает от мъжко лице, втренчено във вървящите между постройките жени. Слугите, бързащи да изпълнят заръките на господарите си, бяха единствените пешеходци, необръщащи внимание на редицата от млади жени, водени към манастира.
Карес наблюдаваше тази картина през периферията на малката си ленена шапчица. Църковната камбанария, която бяха видели от кораба в задната част на площада, се оказа част от стабилна тухлена постройка, подсилена с камък. До църквата бяха разположени затворът, полицейският участък и домът на отците капуцини. Висока трева и бурени бяха обрасли всяка част от площада, която краката на пешеходците не бяха отъпкали. Лози с малки бели цветчета се увиваха около дънерите на дъбовете и пръскаха аромата си в нагорещения въздух. От локвите на разкаляните улици долиташе серенадата на жабите, контрастираща със звъна на църковните камбани. Въпреки френския колониален стил на сградите, за Карес Нови Орлеан носеше своята тропическа, екзотична атмосфера.
Достигнали края на площада, те свиха по улица, наречена Рю Шарт, минаваща край ред добре поддържани къщи. Някои от тях имаха тръстикови покриви, други бяха покрити с тънки кипарисови дъски, но всички бяха боядисани в бяло и разположени в средата на разкошни градини с портокалови и прасковени дървета. Тропически палми и други растения, които Карес никога не бе виждала, растяха тук в изобилие.
— Още малко остана, деца мои — окуражи ги мекият глас на сестра Ксавиер.
— Е, поне на мъжете няма да им се налага да ходят дълго, за да дойдат при нас — каза Ивон на Карес хихикайки.
— Уверявам ви, че неприятности няма да има — изкоментира сухо монахинята.
— Надявам се да сте права, особено за оня тъмнокос мъж, който бе заинтригуван от мадмоазел де Вилие — отвърна Ивон през рамо въпреки смръщването на Карес.
— Той, деца мои, е точно мъжът, който няма да дойде, за да ви ухажва — им каза монахинята с убеденост, която само раздразни любопитството им.
— Но защо, сестро? — настоя Ивон.
— Люсиен Сен Амант не си търси съпруга, повярвайте ми — отговори сестра Ксавиер.
— Тогава значи е женен? — продължи Ивон с явно разочарование в гласа.
— Вдовец е — бе лаконичният отговор.
— Значи все пак е свободен — каза Ивон със задоволство.
— Люсиен Сен Амант не е мъжът, който една млада жена би си пожелала за съпруг — каза твърдо сестра Ксавиер. — Неговата репутация се различава от това, което търсим за нашите девойки. Повярвайте ми, той никога не би дошъл да си търси съпруга, не и той. Той е измамник, развратник, опасен човек. Изхвърлете го от мислите си, деца мои. Той не е за вас.
Карес усети искрицата на негодувание в изражението на Ивон и разбра, че и двете си мислят едно и също. Люсиен Сен Амант не бе лесен за забравяне, не по-лесно от непознатия й спасител в Париж. Все още усещаше силата на неговото излъчване, допира на дланта му по ръката си. Стройната й фигура потръпна, тя се опита да изхвърли спомена за него от съзнанието си. Мисълта за обещанието му да дойде до манастира, за да я види, я разтърси. Дали щеше да го спази? Искаше й се това да няма значение за нея, но един вътрешен глас й казваше, че има значение. Огромно значение.