Камъните се натрупваха в краката на Невада. Струваше й се, че щом премести два, на тяхно място се търкулват нови.
— Можеш ли да стигнеш раницата ми? — попита тя.
Без да отговаря, Невада изви тялото си и я придърпа към себе си.
— Какво ти трябва? — с изключение на заклещения си крак, младият мъж бе изключително подвижен и гъвкав.
— Не на мен. Сетих се, че там има одеяло. Обърни черната част към себе си.
Невада не възрази. Знаеше, че измъкването на крака му, ще отнеме доста време. Ако въобще можеше да се направи. Ледената земя постепенно изсмукваше силите му.
Той отвори раницата и разрови съдържанието й с нарастващо одобрение. Пръстите на Идън бяха горещи и нежни като слънчевите лъчи, но тя не беше парниково цвете. Умееше да живее в дивата природа. Имаше всичко, което би могло да й потрябва в случай на беда, освен оръжие.
Невада стрелна с поглед Бейби, който не пропускаше нито едно от движенията му.
Може би не й е нужно оръжие. Обзалагам се, че Бейби ще се бие за нея. По дяволите, и аз направих същото преди няколко дни.
Колко ли би бил доволен Джоунс, ако ме видеше тук!
Невада разви одеялото и седна. Яркочервеното яке се свлече от тялото му, а той напъха празната манерка в раницата. Вятърът духаше право в кръста му, проникваше дори под дебелото му яке и той трепереше.
Идън незабавно се озова до него и го зави с одеялото. Стараеше се да не обръща внимание на топлия дъх на Невада, който сякаш изгаряше лицето й и като се приведе над него се опита да го накара да легне. Чувстваше се частица от тялото му.
— Легни — изрече тихо тя. — Ще те надуха вятърът. — Тя зави на руло якето си и го пъхна под главата му вместо възглавница.
— Докато копая из камъните якето не ми трябва.
Сетивата на Невада бяха прекалено добре развити, за да не усети промяната, настъпила у Идън. Гласът й бе подрезгавял. Макар че се занимаваше със спасението на човек, тя не можеше да се отърси от присъствието му като мъж.
С неимоверни усилия Невада се опитваше да спре реакцията на тялото си, предизвикана от очевидното привличане, което изпитваше Идън към него. Справи се успешно донякъде, но когато тя плъзна ръце, за да завие и бедрата му, се докосна до отговора на мъжествеността му. Това Невада не бе в състояние да контролира. Смущението, което се изписа на лицето й, би накарало всеки друг, освен Невада, да се разсмее на глас.
— Увери ли се, че съм здрав?
— Опитай да се сдържаш.
— Защо? Аз съм мъж, може би не си забелязала.
— Може би не си забелязал, но ти си мъж, който е забъркал невероятна каша в момента.
— И?
— Ами не мисля, че си в състояние за игри — промърмори тя и побърза да сведе лице, защото бе станала червена като домат и причината не бе само във вятъра.
— Преди години се примирих с мисълта, че човек не е господар на живота си — безстрастно заяви той. — Вече не се вълнувам кога, къде или как ще умра. Дали ще съм мъртъв днес или след петдесет години е все едно. Мъртвият си е мъртъв, а живият е жив. Аз съм жив, а ти ме привличаш. Това не ми харесва, но нищо не мога да направя.
Идън го изгледа, но не изрече на глас въпроса си. Невада го знаеше, както знаеше и отговора.
— Не желая да се обвързвам с теб, само защото ти още вярваш в приказката за любовта. Аз знам по-добре за какво става дума. Затова ти казах да стоиш далеч от мен. Но ти не ме послуша, нали?
Идън бавно се вгледа в сребристозелените му очи и се питаше какво го е направило такъв и как би могъл да се промени.
— Не, не те послушах — уверено отвърна Идън. — Животът винаги се проявява неочаквано. Затова смехът е жизнен. И любовта е жизнена и истинска. Не става дума за приказки. Това е действителността.
— Сексът е истински, а любовта е игра — възрази Невада. — Стар съм, за да играя, а ти си прекалено млада, за да правиш друго. Затова изравяй по-бързо крака ми и ми кажи сбогом.
Идън съзнаваше, че е безполезно да спори с него, но не можеше да сдържи порива си и протегна ръце в желанието си да погали лицето му, брадата му, да го увери, че не е сам в света.
С неочаквана бързина Невада сграбчи китката й и я спря.
— В капан съм, но не съм безпомощен — хладно заяви той. — Изравяй тия камъни или върви по дяволите и ме остави сам.
Идън не се съмняваше, че Невада предпочита да лежи заровен в снега, отколкото да бъде докоснат по начин, който няма нищо общо със сексуалната игра.
Обзе я болка, която спря дъха й. Какво ли му се бе случило, та се бе превърнал в парче лед?
Сълзи замъглиха очите й, но така не можеше да помогне на Невада. Изправи се и се отдалечи. Падащият сняг се бе превърнал в завеса и ограничаваше видимостта на по-малко от метър. Бейби последва господарката си и Невада остана сам под смръщеното небе.