Но той чу.
— Що за дяволски въпрос?! Сигурна ли си, че искаш да узнаеш отговора?
Идън отвори уста с намерение да му отговори както трябва, но размисли. В това време снежинките се разтапяха върху езика й. Тя притвори очи, за да удължи приятното усещане. Светът танцуваше и тя притисна здраво тялото си до излъчващото жизненост тяло на Невада.
Идън бе зашеметена от невероятното чувство, че е жива и язди през снежната буря зад гърба на мъж, чието фамилно име не знаеше, а снежинките се разтопяваха върху устните й, сякаш бяха тайнствени небесни целувки. Засмя се и вдигна лице към небето, отдадена на жизнеутвърждаващото чувство, завладяло съзнанието й.
Звукът от смеха на Идън накара Невада да завърти глава, привлечен от бушуващия в тялото й пламък. В очите му прозираше гладът, който мъжът изпитва за жена. Ако го бе видяла, Идън би се уплашила, но тя бе притворила очи, изцяло отдадена на ласките на падащия сняг.
— Невада? — тя отвори очи, но той отново гледаше напред.
Той въпросително изръмжа.
— Как е фамилното ти име?
— Блекторн.
— Блекторн — повтори Идън с удоволствие, сякаш го разтапяше върху езика си. — С какво се занимаваш, когато не спасяваш девици или не пропадаш из планините, Невада Блекторн?
— Когато Тенеси е в ранчото, аз съм вторият, а когато не е там, съм водачът.
— Тенеси? Водач?
— Всяко ранчо си има управител, когото ние наричаме водач, а вторият е дясната ръка на управителя — изви устни в усмивка Невада. Тенеси пък е мой брат.
— „Рокинг Ем“ семейно ранчо ли е?
— Само привидно. Ние сме от семейството на незаконните. Законните собственици са Макензи. Тенеси купи част от ранчото, когато бащата на Люк Макензи започна да се напива до смърт. Аз притежавам едно хубаво парче от Девилс Пийк. Сватбен подарък от Марая и Кеш.
Идън замръзна. Няколко минути дори не можа да си поеме дъх.
— Ти женен ли си?
— Става дума за сватбата на Марая и Кеш, не за моята.
— Те са ти направили подарък в деня на тяхната сватба — бавно запита Идън.
Невада кимна.
— Защо?
— Дълга история.
— Аз съм изключително търпелива.
— Ще ме помислиш за глупак.
— Съмнявам се, че нещо е в състояние да те направи глупак.
Пред очите на Невада изникна картината на Идън, която вървеше право към него в затъмнения бар. Тялото му бе разтърсено от болката на желанието, примитивно чувство, с което не можа да се пребори. Не! Невада Блекторн не беше глупак и нямаше да говори за това.
— Марая е сестра на Люк — подхвана той разказа си. — Тя притежава картата на златната мина, която се предава от поколение на поколение в семейството. От картата нямаше голяма полза, защото бе измачкана и избеляла. Дадох я на един реставратор и после я върнах на Марая. Тя намери мината, Кеш намери нея и двамата се ожениха. В деня на сватбата си ми подариха част от мината.
По гласа му се разбираше, че е нервиран от разговора, но Идън реши да не обръща внимание на този факт. Допадаше й и мисълта, че лесно би могла да го възбуди.
— Защо ми се струва, че остана нещо недоизказано? — попита го тя.
— Какво?
— Как така вторият знае къде да намери хора, които умеят да съживят една стара карта?
— Аз невинаги съм бил Вторият.
Идън се поколеба. Съзнаваше, че няма право да разпитва, но не се сдържа.
— Какъв си бил преди това?
— Каквито са били мъжете от фамилията Блекторн — воин.
Спомени завладяха Идън. Пред очите й се разиграваха живи картини. Боят в Уест Форк. Невада, лежащ полузаровен в камънаците, стиснал здраво пушката. Невада проверява дали оръжието му е заредено, преди да успее да стъпи на краката си. Студените очи на Невада и устни, които никога не се усмихват.
Воин.
Това обясняваше много неща. Всичко.
В миг от тялото й се отдръпна радостта, която я бе опиянявала преди миг. На нейно място се настани тъга. Ръцете й обвиха по-силно кръста му, сякаш искаше да го защити. Като осъзна движението си, не знаеше да се смее или да плаче. Невада се нуждаеше от защита толкова, колкото и светкавицата.
Но за разлика от мълнията, Невада можеше да пролива кръв и да плаче. Бе уверена в това, както знаеше, че е жив.
Шептейки името му, тя зарови лице в дебелата материя на якето му, обърса сълзите, които бяха напълнили очите й при мисълта за тежкия живот, който е бил принуден да води, преди да дойде в „Рокинг Ем“. Болката бе непоносима. Така бе страдала само в онази ледена нощ в Аляска, когато умря по-малката й сестра.
Невада се изненада от силната прегръдка, чу името си, прошепнато от Идън като в молитва. Без да спира, той вдигна едната й ръка до устните си. С въздишка на облекчение, тя се отпусна.