— Постели си до огъня. На разсъмване хижата ще изстине.
— Следващия път ме остави сам да внеса багажа си. Много е тежък.
— Ти си ранен, имаш и треска — очите й бяха станали златисти, отразявайки играещите пламъци.
— Глупости — с незабележимо усили той понесе двете раници и ги остави до камината.
— Е, добре, сбърках. Можеш да прескачаш високи сгради и да улавяш куршуми с голи ръце.
— Със зъби.
— Какво?
— Ти улавяш куршумите със зъби.
— Не. Не съм толкова глупава.
— Напротив — Невада впи зелените си очи на кугуар в нейните. — Ти си сама сред вихъра на снежната буря с един мъж, който се възбужда всеки път, щом докоснеш с език устните си. А ти ми се доверяваш. Това, госпожице, показва, че сте глупава.
ПЕТА ГЛАВА
С чувството, че нещо не е наред, Идън се стресна и се събуди. Между пристъпите на вятъра се чуваше мъжки глас. Произнасяше откъслечни фрази, имена, изречения без смисъл. Ставаше ясно, че човекът е ранен, попаднал в клопка, умиращ…
И всичко отново и отново се повтаряше.
Невада!
Идън се изправи в леглото и впери очи към мястото, където си бе постлал Невада. В стаята бе толкова тъмно, че виждаше само силуета на мъжа и тя се успокои, че не си е тръгнал. Студът бе проникнал във всяко ъгълче на стаята и не оставяше съмнение, че чак пролетта ще смекчи ледените пориви.
Без да се измъква от спалния чувал, Идън разбърка огъня и добави нови въглища. Пламъците се вдигнаха лудешки нагоре и затоплиха помещението. Невада се бе отвил, мяташе се неспокойно, обзет от пристъпите на треската или на кошмарите. Или и от двете.
Идън свали ципа на чувала и се измъкна. Двойният пуловер за ски от вълна и коприна прогони студа от тялото й, но подът бе леден и краката й мръзнеха. Тя мълчаливо приклекна до Невада и се вгледа в лицето му, огрявано от пламъците.
Комбинацията от тъмни сенки, черна брада и оранжеви отблясъци превръщаше лицето му в непроницаема маска. Тялото му беше гъвкаво, стройно и силно. Не си бе сложил фланелка, нищо не предпазваше тялото му от студа.
Идън положи длан върху челото му. Както бе направила и преди, сложи другата длан върху своето чело, за да определи дали има разлика.
Сякаш светът избухна!
Само за миг Идън се бе озовала под тялото на Невада, просната по гръб. Ръцете му бяха около врата й в смъртна схватка. В тъмнината проблясваха студените очи на кугуара, бездънни и нечовешки.
— Невада… — прошепна Идън, а стаята се въртеше пред очите й.
Невада отпусна ръце. Тя усети как тялото му се разтресе. Той се търкулна в страни и тя остана на пода. Студът проникваше в тялото й, невероятен студ, който бе смразил и душата на Невада.
— Ако друг път пожелаеш да ме будиш, извикай само името ми. Каквото и да става, не ме докосвай! Никога.
Гласът му сякаш звучеше отдалеч. В далечината проблясваха и очите му.
— Това е проблемът ти, нали? — попита Идън с дрезгав глас.
— Кое?
— Докосването. Никога не си бил докосван, нито нежно, нито внимателно.
— Нежността е преходна, но жестокостта и болката са вечни. Аз оцелявам винаги, благодарение на рефлекса си. Никога не го забравяй! Ако ме докоснеш, мога да те нараня.
Идън потрепери. Внезапно се озова отново във въздуха и уплашено изстена.
— Всичко е наред — спокойно изрече Невада. Буден съм. Обърни лице към огъня.
Разликата в температурата между пода и леглото на Невада объркаха Идън. Тя въздъхна от удоволствие и се загледа в танцуващите пламъци. Усети ръцете на Невада около врата си и го погледна стреснато. Невада не забеляза. Играеше си със златната й верижка. Плъзна нежно ръка под брадичката й и лицето й изцяло се обърна към огъня.
Идън завъртя глава и тънката верижка се озова в ръката на Невада. На нея висеше тънка халка, прекалено малка, за да се сложи на някой пръст. Той сви дланта си и украшението се скри.
Светлината от огъня не достигаше до врата на Идън. С невероятна нежност пръстите му галеха копринената кожа. Дъхът й се учестяваше, наред с пулса й. Невада притисна тялото си до Идън, която се отпусна в прегръдките му.
Невада упорито си повтаряше, че реакцията на Идън се дължи на уплахата, а не на желанието. Едва устояваше на порива си да плъзне език по меката й кожа, да спусне устни към по-топлата плът на гърдите й, да усети сладостта им.
Но дори и да бе глупак и да започнеше игра, която със сигурност нямаше да довърши, бе убеден, че Идън няма да се прояви като глупачка, която го е пожелала. Най-сетне бе проумяла, че той е воин, а не рицар в блестящо въоръжение.